И человек на ощупь, блуждая,
словно слепец в темноте,
искал Бога среди своих единокровных,
среди себе подобных, в шуме толпы.
И тогда человек был захвачен безумными волнами,
увлечён их буйством и мёртвыми течениями,
тянувшими его всё дальше ко дну,
в бескрайнюю бездну неспокойного, бурного
человеческого моря.
И чем глубже тонул он в толпе,
тем больше становилось одиночество
его сердца.
*
И човекът опипом, лутащ се
като слепец в тъмнината,
потърси Бог сред своите единокръвни,
сред себеподобните си, в шума на тълпата.
И тогава човекът бе грабнат от безумни вълни,
повлечен от буйни талази и мъртви течения,
които го теглеха все по-надолу към дъното,
към безкрайната бездна на неспокойното, бурно
човешко море.
И колкото по-навътре потъваше той всред
тълпата,
толкова по-голяма ставаше самотата
на неговото сърце.
Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин