И человек стал искать Бога в тишине.
Вдали от толпы и всякой людской суеты,
влекомый миражами мечтаний,
оказался он в сердце
необозримой и знойной, безводной пустыни.
И в коварном, страшном безмолвии
этой застывшей пустоты
человек слышал лишь зловещий отзвук
капель воды, тяжко падающих внутри
его раскалённой головы -
без тени мысли, без свежего дуновения
крыльев близкой человеческой души...
Лишь этот зловещий отзвук
капель призрачной воды...
И нарастала, становилась огромной его жажда
живых, прозрачных, небесных вод.
*
И човекът потърси Бог в тишината.
Далеч от тълпата и от всякакъв хорски кипеж,
подмамен от миражите на мечтите,
той се озова в сърцевината
на необозрима и жежка, безводна пустиня.
И във коварното, страшно безмълвие
на тази застинала пустота,
човекът дочуваше само злокобния екот
от капки вода, падащи тежко във вътрешността
на пламтящата му глава -
без сянка на мисъл, без свежия полъх
от крилата на близка човешка душа…
Единствено този злокобен екот
от капки миражна вода…
И нарастваше, все по-огромна, неговата жажда
по живите, бистри, небесни води.
Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин