5. Ecce Homo. Роман Кисёв

Дмитрий Волжанин
И когда он - несчастный, ожесточившийся человек -

поносящий Истину вечную, святую,

умерщвляющий Свет мира, Жизнь свою,

услышал слова, идущие с креста: Отче!

прости им, ибо не ведают, что творят;


тогда словно нож пронзил его душу,

чёрную от ненависти и мести.


Где ты, человек? - спрашивал Бог.

*

И когато той - окаяният, ожесточен човек -

обругаващ Истината вечна, свята,

умъртвяващ Светлината на света, Живота свой,

когато чу словата, идещи от Кръста: Отче!

прости им, понеже не знаят що вършат;


тогава сякаш нож прониза му душата,

черна от омраза и мъст.


Къде си, човеко? - питаше Бог.


Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин