Някога ще спра да пиша за морето,
да изучавам светлината на нощните лампи,
ще почна сигурно да пия кафето си горещо
и един по един ще изтривам спомените, като ненужни кадри,
от филм, разказващ за една нежна безсмислица…
Ще откъсна следващия лист от календара,
ще си начертая тясна ивица
и ще тръгна по нея… Излишен ще е коментарът.
За споделяне на мисли, не е нужна хартия.
Ако искаш ела, там до прозореца, зад тънката завеса.
Ще смъкна от ума си съмненията, като хавлия
след баня. А после и мислите, страховете, стреса.
Забравих ли те? Не. Но не боледувам от безлюбовие.
И не чакам любовна лирика, дъх на море и прегръдка от ангели.
Не ме вълнуват и воайорите. Имам едно едничко условие
Доста банално. Свалени карти и гола душа. Ще можеш ли?