Ой, ти, Волга, светена сълзица
Автор – Величка Николова – Литатру1
(от книгата ми "Светлина от мрака")
-
Слънце грее над Волга. Велика!
Пред очите ми тя се синее.
Влюбен гълъб в небето полита
и след свойта любима се рее.
Мила Волга, с Валдайски чист извор,
с мощни струни звъниш и ни пееш…
Във огромен басейн – водосборен,
ти, над двеста рекички люлееш!
Волга, Волга, ти, тъй пълноводна.
Колко кърви, ти в теб си измила
на герои съветски – нам мили –
в битки люти, със стръв победили!
Ой, ти, Волга, безкрайно широка,
Ой, ти, Волга, безкрайно дълбока,
синеока и неотразима,
във сърцето ми вечно те има!
Волга, Волга – Река на реките.
Ти, танцуваш със айсберги тежки.
Даже плашиш *пустините жежки
и си вечно в сърцата човешки.
Много искам във теб да поплувам,
с мрени рибки и аз да лудувам,
а когато луната изплува -
да се влюбиш и с мен да палуваш...
Ой, ти, Волга, ти – щедра Царица!
Дай ми в чашка от твойта водица…
Тя за мен е *Светена сълзица!
Литатру
Величка Николова-Литатру1. Ой, ты, Волга, Святая Слезица
Перевод с болгарского языка на русский: Нина Цурикова.
Солнце светит над Волгой великой!
Синева мои очи ласкает.
Голубок в небо выпорхнул с криком
и голубку в полёт приглашает.
Волга, ты родниками Валдая
наполняясь, звенишь, будто песня...
А в огромный бассейн свой вбираешь
малых речек несчётно- штук двести!
Волга, Волга, ты так полноводна.
Сколько крови твои воды смыли,
Но герои советских народов
в битвах страшных врагов победили!
Волга, ты неоглядна, просторна,
Волга, ты глубока и бездонна,
синеока и неотразима,
в моём сердце навек твоё имя.
Волга - мать многочисленных речек,
подо льдами бурлишь, скинешь с плеч их,
жар пустыни от страха излечит,
ты навечно в сердцах человечьих.
Как хочу я в волнах поплескаться,
рыбкам рядом в воде умиляться,
а когда лунный свет выплывает,
моё сердце любовь согревает.
Ой, ты, Волга, - щедра, как Царица!
Дай мне чашу прозрачной водицы....
Ведь она мне - Святая Слезица!!!