Болгарский
Природа и Люди
К А Л И Н К А
Една калинка кацна на дланта ми -
започна бързо-бързо да пълзи.
И капка от дървото се отрони,
след нея още - сякаш рой сълзи.
Калинката се спря и се огледа.
Дали ще трябва тя да продължи
или пък ще отлитне към небето,
където ниско, облаче кръжи?
Припомних си народното поверие -
избраната посока е късмет.
Добра девойка момък ще намери
и ще живее с него близо век.
За мен това съвсем не се отнася -
аз полета й няма да следя.
Света желая песни да огласят
и бели гълъбчета да летят.
Ана Величкова