„Вятърът гаси свещта и разпалва огъня“
- Насим Талеб
Просто е!
Мигът е важен,
щом в нечия душа ти си поканен.
И когато този праг прекрачиш
Има те. Прегръщат те. Значиш.
Топлина, за която всеки гори.
Един да я получи, друг да я сподели.
Топло е и уютно., но мигваш. И…
… не разбираш какво се промени.
Обръщаш се – до теб никой няма
Не, не че другият за теб се затваря.
Не си бил в душата му, не си бил в нея.
А да се върнеш там силно копнееш.
И мислите тежат, като олово.
Не те е обичал! И няма да те обича отново!
Просто е!
Вятър огън ще разпали, но свещ ще угаси.
Това е… Знаеш го! Но все пак боли…