пока варится
утренний кофе,
просыпается
город,
открывает окна,
небо мокрое
в птичих стаях,
мир
напротив меня
наблюдает,
как день,
по глотку
насыщается
маем.
строит планы и
плавно
входит
в новые
повороты.
и всегда
происходит что-то,
поминутно,
на каждом вдохе…
мне опять улыбается
утро,
пока в турке
варится
кофе