Автор: Генка Богданова
Питаш ме често: - Защо си "отнесена?"-
и гледаш с тревожни очи.
- Лято е, а си тъй тъжно-есенна,
кажи ми, добре ли си ти?
Усмихвам се друг път на нещо прекрасно,
но видимо само за мен,
а ти си учуден. Нима не е ясно,
зарадва ме ведрият ден.
Понякога будиш се в късните нощи,
а будна съм аз над листа
и питаш: - Защо не заспиваш все още?
За отдих е, мила, нощта.
Така съм различна, така си различен -
подобно на север и юг.
Но пак те обичам и ти ме обичаш
и живеем един за друг.
Ти във земята корен пуснал си здраво,
а аз в небесата летя.
Ти с поглед трезвен гледаш само направо,
аз птиците с поглед следя.
За тебе животът е дълг прозаичен,
загрижен за хляб, топлина.
В живота аз внасям и нещо различно-
романтика, цвят, светлина.
Не мога без тебе! Не можеш без мене!`
Та ние със теб сме едно!
Един - за други сме ний отредени -
два полюса в земно кълбо.