Автор: Генка Богданова
Не ме събуждай! Нека досънувам
вълшебния си, сладък сън.
После може вечно да будувам,
но да изживея своя блян насън.
Не ме събуждай! Птици ми говорят
и ветровете нещо ми шептят.
За мене те безкрая ще отворят,
с душата ми натам ще полетят.
Не ме събуждай! Извори бълбукат,
а аз ес къпя в сребърния звън
и влюбените гълъби ми гукат...
О, нека досънувам този сън!
Не ме събуждай! Млади самодиви
за мене риза свилена плетат.
Ще тръгна с тях - тъй хубави и диви,
дори към клада да ме поведат.
Не ме събуждай! Цял живот мечтая,
а сбъдват се мечтите ни на сън.
О, позволи ми, мили, да узная
и края на вълшебния си сън!