Все по-бързо, неусетно,
дните ни се нижат.
Все по-бавно, неприветно,
мислите се движат.
В спомените младостта ни –
весела, игрива,
се опитва в пепелта ни
огън да налива.
Ала есента е влажна,
огън я не пали.
Чувствата в кръвта продажна
вече са заспали.
„Мъдростта печали носи“ –
някой беше казал.
Старостта надежда проси –
Господ я зарязал.
Щом така стоят нещата,
сам ще се оправя –
от печали в нищетата
светлина ще правя.
Светлината е богатство –
тя гради успеха.
Топлина ни носи, братство,
радост и утеха.
А когато дойде време
Господ да ни вземе,
светлината, вместо бреме,
с радост ще приеме…