Албумче си намерих
със снимки избелели.
Забравени, прашали,
по края пожълтели.
Странички разгръщам –
уж снимки черно-бели,
пък детските ми дни
в цвят са оцветени.
Спомени се връщат –
за люлката във парка,
приятелите, ластика
и зимната пързалка.
Тук с татко сме екип –
носи ме на конче.
Помня, помня – ДА!
Във зоопарка - слонче!
Училишно звънче,
тетрадката ми първа.
Тук скачам на въже,
а после сълзи…
нещо се обърка.
Не бързах да порасна
и да съм голяма.
Исках, като Пипи
малка да остана!
А пък това е … Боби,
любимото мече,
което тайни пази
за първо ми влюбване
във онова момче…
Спомени от детство,
Безгрижно и безбрежно…
-Мамо, мамо, на тази снимка кой е? -
от спомена в реалността ме върна,
една ръчичка детска, нежна.
Какво ли ще си спомня?
Какво ли ще я радва утре нея?
От нас това зависи мисля!
Да се погрижим -
доброто в този Свят
за тях да оцелее!