Задъхва се вече сърдечната клапа.
Животът минава край мен обновен,
но още вървя по пътеката сляпа
на мойта любов, от мечти запленен.
Магия съдбовна дарява ми сила,
сърцето изпълва с целебен нектар.
Любовната шпага така се е впила,
че стана ми вече и болка, и дар.
Човекът живее, додето обича,
животът му земен е обич и дар.
Животът човешки Любов се нарича,
дори да си беден, дори да си стар...