автор: ©Йорданка Радева
По снега невидими аплаузи се скитат,
миг затишие… навярно пред апломб.
Бързат ослепели истини. И не спират.
Нощта стон изпуска. В онемял акорд.
Потича в жълто мигновение в мъглата.
Силуети. Стъпки. Пируети. Светофар.
И звезди в очите на сенките надничат.
Мечтаят си за топла стая. Със самовар.
Заспиват грижи. В полунощ. Съдбите.
Светлините гаснат. И са сън във сън.
Две ръце доверие рисуват по ръцете.
Сняг усмивка грее от небесния амвон.