автор:©Йорданка Радева
Усмихна се снегът. И засия до бяло дните си.
Засмя се тихо в магията на обедното слънце.
И просветна някъде. Облак засрамено се скри
зад зелените ели до вишното с буките вековни.
Зимен вятър се залудя. И къде ли злост да дене?
Но усмири се,не разбра как в слънцето се влюби.
Към него бързо устреми се. Тихичко… на пръсти.
Не попита нищо. Просто само слънцето погледна.
Стихна. В полунощ Рождество се изписа изведнъж.
Разтвориха се Божиите порти. И доброто път пое.
Ангели небесни известиха чудо. Тръгна към земята.
Да ни спомни, че сме живи. Чудесата са за хората.