Янко Стефов
ЗАЛЕЗ
http://stihi.ru/2022/12/24/52
По отсрещния баир
слизат гърбави гори.
Уморено, най-подир
слънцето зад тях се скри.
Пламна хоризонтът цял.
Омагьоса ме така –
като пръстен засиял
върху твоята ръка.
Дълго мракът след това
не посмя да приближи.
И остана синева
над горите да кръжи.
Тъй и моето сърце
слънчево залязва в мен.
Боже, в твоите ръце
слагам сетния си ден!
Янко Стефов.ЗАКАТ.
Перевод с болгарского языка на русский: Нина Цурикова
Горизонт скрывает лес,
с высоты - волнАми вниз.
Утомившись, наконец,
Солнце спряталось за них.
Горизонт запламенел.
Засиял, околдовал -
Руку, будто бы посмел -
перстнем он окольцевал.
Мрак, сгустившийся едва,
приближаться не посмел.
И зависла синева
над лесами не у дел.
В сердце солнца луч проник,
но падёт заката тень.
Боже, лишь в руках твоих,
вижу мой последний день!