Превод на български: Юлияна Донева
ЕСЕНТА НЕ ТОПЛИ ДУШАТА
На прага ни пак са дните студени.
Как правят душите, сърцата ни ледени!
Вредом е сиво и пусто и тъжно,
тъга се проплъзва и в моята къща.
Обвита е в тъмна мъгла есента
задълго. Няма я веч топлината.
Зъзнат без листи дървета мокри,
бленува пътникът да е под покрив.
В дома си, където живее той сам,
да се посгрее пред камината там.
Ще прогони простудата с малинов чай
изгубен лъч ще се лута случайно
ОРИГИНАЛ
"Опять на пороге холодные дни."
Как студят и душу, и сердце они!
Как серо и сыро, и пусто кругом,
И грусть заползает в остывший мой дом...
Укуталась осень в туманную мглу
Надолго. Уже не вернуться теплу.
Деревья без листьев, застыли, дрожат.
Прохожий под крышу упрятаться рад
В жилище, где жёт его верно один -
Теплом обогреет - радушный камин.
Простуду изгонит малиновый чай,
Потерянный луч забредёт невзначай...