Бавно, методично без да забележим даже,
краят на годината пак ще се покаже.
И докато редя играчки по боровите клони,
сладки правя и домашни всякакви бонбони,
с добра мисъл искам да ви орисам,
за да ми е по-лесно - нещичко съм си записала.
Нека всяко "утре", по-добро да е от "вчера".
Подслон да има всеки и топличка вечеря.
Любов и светлина в домовете ни да влизат.
Да са здрави тези, за които ни е грижа.
Богати със реколта да са полята родни.
Чисти и пълни басейните водни.
Добро да правим, вече без причина.
С красота да пълним душевната градина.
И нека кой каквото няма - да получи.
Бездомникът на ъгъла – топлички ботуши.
Бездетна майка днес, след време -
люлка да люлее, с така мечтано здраво бебе.
Самотният – другар в живота да намери,
За болестите - лек и болният да оздравее.
И нека работата носи удовлетворение,
Творците с музи верни и богато вдъхновение.
И вместо да изпадаме на съжалението в плен -
да благодарим за всеки божи ден.
За подаръцитеq за уроците тъй трудни,
от които излизаме по-силни, по-мъдри и по-умни.
И докато празнуваме и вдигаме наздравици,
ще се моля всеки Доброто да търси и да пази.
Да избере за себе си Свят цветен и щастлив.
С мечти дори и зимата, той никак не е никак сив!
„Амин“ да кажа? „Да бъде!“ или просто „Нека!“?
Желая ви година богата, щедра, хармонична, лека!