http://stihi.ru/2023/02/07/2920
Величка Николова Литатру
ПОНЯКОГА
Понякога се чувствам много дребна –
като сълзица, паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милвала сърцето.
Понякога се чувствам твърде малка –
като зрънце, отвеяно от вятър
и в почва не успяло да покълне,
но в нищото успяло да се гълне.
Понякога, а може би и всякога,
усещам как животът ми изтича
подобно струйката на пясъчен часовник,
която все по-бързо тича, тича, тича
към нeщото,
незнайното,
но бъдното...
Величка Николова Литатру. ИНОГДА.
Перевод с болгарского на русский язык: Нина Цурикова
Я иногда, как малою слезинкой
почувствую себя упавшей в море, -
отплакала и нет уже в помине,-
тепло на сердце, отпустило горе.
А иногда - малюсенькой частицей,
как ягодка, оторванная ветром,
которой в почве не укорениться,
но ничего,
годится в пищу летом.
Но иногда, а может постоянно,
я чувствую, как жизнь моя уходит,
в часах песочных струйкой непрестанно
бежит, бежит, скорее с каждым годом...
к чему-то,
неизвестному,
грядущему...