Вятър бездомен
Ирен Тодорова
http://stihi.ru/2021/10/03/5586
---------
Бели снежинки затрупали пътя към мен.
Все едно… Ти и без друго забрави адреса.
Свири навънка бездомният вятър студен.
Даже не зная защо още питам къде си.
Питам къде си… Мечтаех за теб.
В сън те сънувах. Наяве измислях те.
Ангели молих и търсих навред.
После повярвах, съвсем лекомислено.
Да, лекомислено вярвах, че ти
с мен ще разделяш вечерята скромна.
И часовете вечерни. Неделните дни.
Ала не… ти също си вятър бездомен.
Вятър бездомен вън свири студен.
Трябва да спра да се питам, къде си.
В бели снежинки затрупва се пътят към мен.
Вече и аз си забравих адреса…
Ирен Тодорова.ВЕТЕР БЕЗДОМНЫЙ.
Перевод с болгарского на русский язык: Нина Цурикова
Белым снежинки укрыли дорогу ко мне.
Ну и пусть... Адрес ты позабыл и пути.
Ветер бездомный, холодный свистит на дворе.
Я не знаю, зачем всё хочу знать, где ты.
Где же ты, где... Я в мечтах о тебе.
Вижу во сне... Наяву сочиняю ещё.
Ангелы - в помощь, искали везде.
После поверила - это бессмысленно всё.
Да, я наивная, грелась мечтой,
что угощу тебя ужином скромным.
Вместе - весь вечер. Вдвоём - выходной...
Не судьба... Ты, как ветер, такой же бездомный.
Ветер бездомный гудит за окном.
Знать мне не надо, где ты, жизнь застыла.
В белых снежинках мой дом погребён.
Я уже тоже свой адрес забыла.