Иван Вазов. О, не тужься...

Терджиман Кырымлы Третий
Не сили се...

Не сили се на изповед тежка,
не откривай свойта тайна жална,
твойте сълзи казват я без грешка:
ти си жертва на съдба печална.

И теб рано измени живота,
скръб забули твойто чело ясно,
ти, йощ млада, влачиш веч хомота
тежкия на битие нещастно.

И ти мълчиш! Ти си длъжна, бедна,
да си мяташ на скръбта покривка,
да излазаш пред тълпата ледна
с ад в душата — на лице с усмивка.

Само аз ги зная какво значат
тез усмивки, като мраз студени,
тия влажни очи, що не плачат,
тез въздишки по лице разлени…

Иван Минчов Вазов


О, не тужься...

О, не тужься исповедью тяжкой
тайны свои жалкие слезами—
жертва обстоятельств ты, бедняжка— 
низменных и грубых, между нами.

Жизнь, тобой украдкою отвыта,
ясное чело склеймила скорбью:
молода, в ярме житья и быта
ты влачишь свою судьбину робью.

Не у церкви милостыни просишь,
бог храни —под занавесом зыбким
публике на глумище выносишь
в сердце ад, а на лице улыбку.

Ведомо лишь мне, что стоят-значат
те улыбки напоказ со сцены
и глаза, что театрально плачут,
реплики и вздохи до измены...

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы