автор:©Йорданка Радева
Ще си замина някой ден и аз оттук.
И мен животът не ще да ме пожали.
Ще се превърна в птица или в звук,
поела път към последната си гара.
Ще премина нощ, по- бяла от луна,
през светлина ще мина в тишината.
Лист от есен ще съм,сълзица и тъга,
живяна обич, пресушила и мъглата.
Ще си замина в някой късен час и аз,
на времето през завесите дъждовни.
Ще се сбогувам с всеки тук без глас,
обични мои, във дните нелъжовни.