Вдъхновена от поезията на Алексей Романов
и от дружеското му отношение към мен,
написах с много уважение и обич тази творба - закачка, но
с още повече дружеска обич от моя страна:
ПЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ПЕЙ
(УСМИХВАЙ СЕ, Алекс!)
Някой казал е веч`: - Отиди надалеч -
любовта ще забравиш!
Но дали е така? Но дали е така?!
Ти, какво ще добавиш?
Аз вървя с есента, аз вървя с есента
и усмихвам се вече.
Вейка свири с уста, а до мен -
есента ми дарява елече.
- Ще ти трябва елек в живота - нелек.
Нека той да те топли.
- Аз не искам елек! Любовта е мой лек.
Тя ще спре моите вопли!
Припев:
Любовта, любовта, но къде ли е тя?!
Кой ли, кой ще ми каже?!
Тя е в клонче до мен, тя е в пролетен ден,
тя е в зимата даже.
Пей, приятелю, пей - този нежен рефрен
и усмихвай се вече.
Пей, приятелю, пей... Обич има и в мен!
Не отивай далече.
Пей, приятелю, пей... Любов има и в мен,
не търси надалече, не търси надалече, не търси...
Ех, обичай ме вече!
*Стихотворението вече е вписано в първата ми книга за 2023 г.
с мои преводи на творби на Лариса Потапова и с преводи- мои и на Алексей Романов, както и единични преводи (мои) на други автори руснаци.
Остават довършителни работи по книгата
и до няколко месеца се надявам да е напълно готова.