(„КАРТИНА”)
Андрей Георгиев Андреев (1943-2021 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Терджиман Кырымлы
Андрей Андреев
КАРТИНА
Ще си отида от градчето
с една-единствена картина:
едно момиче неуверено
ще пренеса с бои и четка,
очаква някого на кея.
Една жена очи повдига
и гледа към морето синьо,
едно дете изтичва бързо
с протегнати ръце към нея.
Скалите стръмни с цвят бакърен,
градчето скътали на завет,
ще пренеса с бои и четка
през себе си върху платното,
комините, които тихо
в оловното небе се давят,
и онзи кротък спор на старците,
размислящи върху живота.
Когато корабът пристигне
и слезнат пътниците бързо,
детето ще се спусне шумно,
дочуло остър шепот „сине”.
Жената ще изтрие бавно
със кърпа бистрите си сълзи.
Момичето ще ми помаха.
Като във моята картина.
Андрей Андреев
КАРТИНА (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)
Из городка уплыть придётся
с одной-единственной картиной,
где, с пристани смотря на море,
ждёт девушка пождёт кого-то;
и женщина глядится в сине;
дитя бежит к ней, ручки тянет.
Я кистью тронул акварели,
а дома выполню работу.
От ветра городок укрывший
отвесных скал укром что медный
на полотне оставлю кистью;
и – дымари в свинцовом небе,
хвосты их, веемые ветром;
и посиделки у кофейни,
где стариковская беседа
о жизни и насущном хлебе.
Кораблик к берегу пристанет,
сойдут на берег пассажиры;
жена неспешно слёзы вытрет;
дитя цветной подол отринет –
на зов отца в толпу метнётся.
А девушка махнёт рукою
кому-то из толпы, возможно,
помашет мне – как на картине.