Канитель

Фаина Вельге
Спать... Надо спать...
Зачем слова
опять мне в уши?
Темно вокруг 
и тишина   
сильнее душит.
Спать.  Надо спать.
Давно пора...
смиряя душу.
А на губах -
слова... слова...
сказать их трушу.
Опять не  сплю
и канитель
из слов и чувства,
качнёт постель,
как колыбель,
жаждой безумства...