Спать... Надо спать...
Зачем слова
опять мне в уши?
Темно вокруг
и тишина
сильнее душит.
Спать. Надо спать.
Давно пора...
смиряя душу.
А на губах -
слова... слова...
сказать их трушу.
Опять не сплю
и канитель
из слов и чувства,
качнёт постель,
как колыбель,
жаждой безумства...