Вольный перевод с болгарского языка Инессы Соколовой
Человеку нужна несомненно любовь…
Сердце сбои дает, часто я задыхаюсь.
Жизнь меняется, но… всё как будто бы мимо.
Я иду как слепой, не споткнуться пытаюсь,
Вновь плененный мечтами к любви, но незримой.
Верю я, что судьба силу мне придает,
Сердце полнится нежным целебным нектаром.
Меч любви не зажал, он меня не согнет,
Стал и болью моей, и волшебным подарком.
Человеку нужна несомненно любовь,
Жизнь земная приносит прекраснейший дар.
И влюбляюсь опять много раз, вновь и вновь,
Даже беден когда и не молод, и стар.
---
Оригинал на странице автора: http://stihi.ru/2022/12/21/4528
Автор: Радко Стоянов 2, Болгария
Човекът живее, додето обича
Задъхва се вече сърдечната клапа.
Животът минава край мен обновен,
но още вървя по пътеката сляпа
на мойта любов, от мечти запленен.
Магия съдбовна дарява ми сила,
сърцето изпълва с целебен нектар.
Любовната шпага така се е впила,
че стана ми вече и болка, и дар.
Човекът живее, додето обича,
животът му земен е обич и дар.
Животът човешки Любов се нарича,
дори да си беден, дори да си стар...