автор: ©Йорданка Радева
Нощта полегна – също плащ
по тъмносиньо застели необята.
От смях облаци на шир и длъж
плисна дъжд. И покори земята.
А песента им далече се разля,
Май гали хоризонта.Без остатък.
И потече... Там... Като реки вода.
От очи на Май сълзи се изляха.