Николай Лилиев
***
Трепет – незримые струны
звуком беседы своей
тихо и нежно целуют
сонные травы полей.
Слушай – там шепчется вечность
с первой звездою своей;
трепет души, что под вечер
ищет свой след средь теней.
Скорбь на душе! Так пленили
сонные травы полей –
лунным их ликом святили
в тихом дыханье ночей.
Николай Лилиев
***
ТРЕПВАТ невидими струни:
тихата вечер мълви.
Нейният звук ще целуне
сънните полски треви.
Чуй, вечността ще отрони
своята първа звезда.
Тръпна, душата ще гони
нейната тайна следа.
Скръб за душата! Пленена
в сънните полски треви,
сред тишината свещена
лунния лик да лови.