автор: © Йорданка Радева
В далечната прегръдка
на хоризонта
мечтите ми заспиват,
потопени в залеза.
Бледи сенки в вечерта
си разменят знаци,
разтваряйки се в тъмнина.
А някъде току пред мен
безкраен път бележи
своето начало.
Без име.
С посока само
като някаква река,
която на брега си
чака някого.
+++
Дали това е моят път...
Сънувам го все още
като начало на река,
по чийто бряг осъмвам
и търся оставени следи
за мен от някого.