автор:© Йорданка Радева
Ако можеше и днес да сме непознати,
всичко да започне помежду ни отначало.
Случайна среща, миг и трепет като някога
и постепенно един към друг отново
пътя си да извървим в есенната младост.
Ако можеше днес да сме непознати,
за нищо не бих пуснала ръката ти тогава.
И очите ти с поглед син не бих забравяла,
и сърцето ти, своето в което ще оставям.
Ако можеше да се превърнем в непознати,
не бих подминала срещата от съня си с теб.
Бих се спряла, дъх стаила, само знаейки...
Ако можеше... Но днес те нямам...
Може би ще се срещнем някога във Рая.