ПЕТСТИШИЯ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Яманоуе-но Окура (660-733 г.)
Поэты Японии
Перевод: Красимир Георгиев
Яманоуе Окура
ПЕТСТИШИЯ
о о о
Тъжен е моят земен път,
в горест и мъка се скитам.
Какво да правя,
като не мога да летя,
уви, не съм птица и нямам крила…
о о о
Ако можех да летя сред облаците
като тези реещи се в небето птици,
ех, ако имах крила,
щях да изпратя приятеля ми
до далечния бряг на моята столица!
о о о
Не се нуждаем от сребро,
злато и скъпоценни камъни!
Незначителни са
всички съкровища,
по-близки на сърцето ни са децата!
о о о
И понеже си още много млад,
не знаеш накъде да отидеш.
Нося ти богати дарове –
важни пратеници от подземния свят,
качи ги на гърба си и ги понеси!
* В петстишието се усеща погледът на Окура към идеите на будизма за посмъртното съществуване на душата.
о о о
Като му даваш подарък,
моля те
не заблуждавай детето ми!
Води малкия само напред,
покажи му пътя към рая!
* Древните японци имат две паралелни идеи за задгробния живот – като път към подземния свят и като път към небето. Пътят към рая и вярата в безсмъртието на душата е и сред будистките представи за задгробен живот. Смятало се е, че при преселението на душите и кръговрата между живота и смъртта има шест пътя за напускане на този свят – три добри и три лоши. Пътят към рая е един от добрите пътища.
о о о
Пролетта ще дойде
и пред дома ми ще цъфнат
ароматни сливови цветчета.
Дали все така сам ще им се любувам
през пролетните дни?
о о о
Ах, вечно непристъпна скала
искам да бъда в живота,
но напразно –
животът препуска и нямам сили
да спра да бягам с него!
о о о
И вече сърцето си
не мога да утеша с нищо!
Като птица, която плаче,
приютила се сред облаците,
така ридая и аз.
о о о
Ден след ден безнадеждно
само в мъки живея.
Искам да напусна този свят,
но напразни са помислите ми –
децата ме спират.
о о о
Детето на богаташа има много дрехи,
които никога няма да износи;
в скъпите ракли
пазена от молците,
пропада скъпоценната коприна!
о о о
Беднякът няма дрехи,
няма какво да облече.
Така си живее
само с тъгата си,
безсилен нещо да промени!
о о о
От перлена или от тленна тъкан –
смъртното ми тяло
не струва нищо тук,
но продължавам да мечтая
да живея хиляда години…
о о о
Като пяна над водата
животът е кратък и крехък.
Живея ли, или само се моля
да бъде отново
дълъг и здрав като въже!
о о о
Затова, приятели, бързайте към Ямато,
където боровете ни чакат
на брега на залива Мицу,
където някога живяхме.
Те пазят спомена за нас!
* Текстът е написан по времето, когато поетът е бил посланик на Япония в Китай.
о о о
Роден съм, за да бъда смел.
Нима това е краят на пътя
без слава,
предавана от уста на уста,
от година на година, от век на век!
* Това е последната творба на Окура, написана малко преди смъртта му.
---------------
Японският поет, дипломат и политически деец Яманоуе-но Окура е роден през 660 г. Според някои източници е потомък на император Косе, а според други е роден в корейското кралство Пекче и се е преселил с родителите си в Япония през 663 г. Баща му бил лекар в кралската свита. Получава високо за времето си образование. Твори през периодите Асука и Нара. Служил е при двора на императорите Дзито и Мому. От 702 до 707 г. е посланик в Китай. След връщането му в Япония е губернатор на провинциите Хоку и Тикудзен, учител и наставник е на престолонаследника на императора. В творчеството му преобладават философски и социални теми. Пише поезия на японски и на китайски език. Радетел е за морала в творчеството и в живота, следвайки ученията на Конфуций и Буда. Освен че е съавтор на антологията на древната японска поезия „Маниошу“ („Колекция от безброй листенца“), той е автор на стихосбирката „Колекция от песни в дъбовата гора“ и на социално-политическите есета „Поетичен диалог на бедните“ и „Мисли за съпрузите“. Болшинството от творбите му са написани на о. Кюсю в Южна Япония, където вероятно е бил известно време в изгнание. Умира през 733 г. в столицата Нара.
---------------
Яманоуе Окура
ПЯТИСТИШИЯ (перевод на русский язык с перевода на болгарский Красимиром Георгиевым: Любовь Шикторова)
о о о
Тяжек земной путь,
В горе и печали я брожу.
Что делать,
Когда я не летаю,
Увы, не птица и крыльев нет...
о о о
Если бы я мог летать
Среди облаков в небе!
Если бы были крылья,
Я бы отправился
На берег моей столицы!
о о о
Мне не нужно серебро,
Драгоценные камни!
Все сокровища
Незначительны!
Дети дороже всего!
о о о
Ты еще очень молод,
Не знаешь, куда идти.
Я несу тебе дары –
Важные посланники из подземного мира,
Положи их на свою спину и неси!
* В Пятикнижии чувствуется взгляд Окуры на идеи буддизма о загробной жизни души.
о о о
Сделав подарок,
Молю, не обманите
Моего дитя!
Ведите его вперед,
Покажите путь в небо!
* У древних японцев существовало два параллельных представления о загробной жизни – как о пути в подземный мир и как о пути в рай. Путь в рай и вера в бессмертие души также входят в число буддийских представлений о загробной жизни. Считалось, что в переселении душ и цикле между жизнью и смертью существует шесть способов покинуть этот мир – три хороших и три плохих. Дорога в рай – одна из хороших дорог.
о о о
Приходит весна
И перед моим домом
Расцветут цветы
Ароматных слив.
Буду ли вспоминать их?
о о о
Вечно неприступная
Скала ищет жизни,
Но тщетно – жизнь мчится вперед,
Нет сил перестать
Мне за ней бежать!
о о о
И теперь твое сердце
Я ничем не утешу!
Как плачущая птица,
Укрытая в облаках,
Тоже рыдаю.
о о о
День за днем безнадежно
Я живу только в боли.
Я хочу покинуть мир,
Но помыслы напрасны –
Дети остановили.
о о о
У богача одежды
Много, она никогда
Не изнашивается;
В дорогих сундуках
Драгоценный шелк гибнет!
о о о
Бедному человеку
Нечего надеть.
Так и я живу
Со своей грустью,
Бессилен что-то менять!
о о о
Мое смертное тело
Из перламутра
Здесь ничего не стоит,
Но продолжаю мечтать
Прожить много лет…
о о о
Как и пена на воде,
Жизнь коротка и хрупка.
Живу ли, или молюсь,
Чтобы быть снова
Длинным и крепким!
о о о
Скорее поспешите
В Ямато, где ждут сосны
На берегу залива Мицу,
Где мы когда-то жили.
Там хранят память о нас!
* Текст написан в то время, когда поэт был послом Японии в Китае.
о о о
Я родился быть
Храбрым и смелым.
Это конец без славы
Из уст в уста,
Из года в год, из века в век!
* Это последнее произведение Окуры, написанное незадолго до его смерти.
---------------
Японский поэт, дипломат и политик Ямануэ-но Окура родился в 660 году. Некоторые источники говорят, что он был потомком императора Косе, другие говорят, что он родился в корейском королевстве Пэкче и переехал с родителями в Японию в 663 году. Отец был врачом в царской свите. Он получил высшее для своего времени образование. Работал в периоды Аски и Нара. Он служил при дворе императоров Дзито и Мому. С 702 по 707 год он был послом в Китае. После возвращения в Японию он был губернатором провинций Хоку и Тикудзэн, учителем и наставником императора-наследника престола. В его творчестве преобладают философские и социальные темы. Он пишет стихи на японском и китайском языках. Радетель – о нравственности в творчестве и жизни, следуя учению Конфуция и Будды. Помимо соавторства антологии древней японской поэзии „Маниосю“ („Сборник мириад лепестков“), он автор сборника стихотворений „Сборник песен в дубовом лесу“ и общественно-политических очерков „Поэтический диалог бедняков“ и „Размышления о мужьях“. Большинство его произведений написал на о. Кюсю на юге Японии, куда он, вероятно, был сослан на какое-то время. Он умер в 733 году в столице Наре.