Дафинка Станева. Сонет воспоминаний

Вилена Ладимирова
Еще деревья на бульваре помнят
Осеннюю любовь, что к нам пришла.
И ветер стих, природа замерла,
Услышав нежность слов сквозь тихий шепот.

Октябрьский шум мы распознать пытались
Под охристый блистательный салют.
Чинара распростерла крылья тут,
Бездомную любовь согреть стараясь.

Был счастья нашего полёт недолог.
Ты зову неба внял. Мрак сбросил полог
И скрыл тебя – журавль печальный мой.

Бульвар, где все так памятно - любимо,
Зовет туда, где образ дорогой,
И теплый свет кружит листву незримо…

Перевод с болгарского

http://stihi.ru/2023/08/06/2291

Дафинка Станева
 
Сонетен спомен

Дърветата на булеварда помнят
как любовта ни в есента изгря.
На спирката и вятърът замря,
заслушан в думите ни – нежен ромон.

С теб слушахме мълвежа на октомври
в сияние от охрена заря.
Чинарът стар крилете си простря,
за да не зъзне обичта бездомна.

Но щастието има полет кратък.
Небето те повика. Падна мракът
и те обгърна – тъжен жерав бял.

А булевардът – споменно-любовен-
ме вика с твоя образ скъп, изгрял
със верността на листопаден повей…