Автор: Генка Богданова
Питаше често: "Защо си "отнесена?"-
загледан в мойте очи. -
Лято е, а си тъй тъжно-есенна,
кажи ми, добре ли си ти?"
Радвах се друг път на нещо прекрасно,
но видимо само за мен,
а ти бе учуден. Нима не бе ясно,
че радва ме ведрият ден?
Често се будеше в късните нощи,
а будна бях аз над листа.
Учуден бе, че не заспивам още :
„За отдих е, мила, нощта.“
Така бе различен, така бях различна -
подобно на север и юг.
Но, знам, любовта ни бе безгранична
с теб живяхме един за друг.
В земята корен ти пуснал бе здраво,
а аз в небесата летях.
Ти гледаше с поглед трезвен направо,
аз птиците с поглед следях.
За теб животът бе дълг прозаичен,
загрижен за хляб, топлина…
В живота ни внасях аз нещо различно-
романтика, цвят, светлина.
Не мога без тебе! Ти как си без мене?
Ний бяхме със тебе едно!
Една - за друга души отредени -
два полюса в земно кълбо.