Поэты Японии Таясу Мунетаке (~1714-1771 г.)
ПЕТСТИШИЯ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Ох ох ох
Я стою у озера.
Лотосы дышат свежестью.
Восхитительный аромат
Поглотили складки
Моей одежды.
Ох ох ох
Осенняя поляна
Покрыта ароматом
Клевера. Странник
Не торопится
Искать место для
Ночевки, любуется
Дивным спектаклем.
Ох ох ох
Старый человек
Ночует грустно один,
Свернувшись калачиком
Рядом с углями.
Как бы он прожил
До рассвета без него?
Ох ох ох
Горная тропа
Покрыта лепестками
Вишни. Мне любопытно –
Откуда она взялась?
Вот эта метель…
Ох ох ох
Вот гроздья глицинии
Опутали берега
Суминоэ и
Задержали корабли,
Их привлекал аромат...
* Глициния – красивая стелющаяся лиана, покрытая поникающими голубыми, фиолетовыми, розовыми или белыми цветками. Суминоэ — побережье недалеко от залива Осака в Тихом океане.
Ох ох ох
В горном районе,
Где снег долго не тает,
На рассвете новости
Разносят трели
Звонких соловьев.
*Аллюзия на произведения многих японских поэтов древности.
Ох ох ох
Влюбленный светлячок
Не плачет отчаянно
но с молчаливой тоской
сияет, наверное,
как я, мечтая
о любящих объятьях.
* Светлячки — символ любовных желаний в традиционной японской поэзии.
Ох ох ох
Целую вечность
Я не читаю книги
В сладком безделье –
Что есть счастливая
Жизнь рыбы в сети…
* Намек на отношение автора к конфуцианскому комплексу гуманитарных дисциплин, входящих в программу классического образования.
Ох ох ох
Бесконечные дожди
Осенью угнетали
Меня. Но помня,
Что деревья любят дождь,
И моя душа
Снова успокоилась.
Ох ох ох
«Могут не выжить!» —
думал, сажая
веточки в саду,
но пришла весна
и ивы растут…
Ох ох ох
Бушующий шторм
сбивал листья с деревьев
и я невольно вспомнил
разноцветный сад
осенью с тоской…
Ох ох ох
Слушая шелест
Пробудившихся сосен,
я вспомню Сусаки где,
забыв о жаре,
Я бродил месяц назад...
* Сусаки е красив морски бряг при устието на р. Фукагава.
* Сусаки — красивое побережье в устье реки Фукагава.
Ох ох ох
Пью из стакана сакэ
И созерцаю
Заснеженный сад,
А в то же время
В дороге застрял
Среди сугробов путник…
Ох ох ох
Лунный свет скользит
по надутым парусам
на рыбацких лодках. И
Я завидую
Тем, кто закинет сети.
Ох ох ох
Так безутешен был крик
цикады среди ветвей,
от их криков летним днем
одышка становится
невыносимой.
* Цикады — насекомые отряда полужесткокрылых.
Ох ох ох
Как красота воспета
В старых песнях, и все же
В первый раз занимаюсь
Любовью среди
Осенних клёнов...
---------------
Японский поэт и учёный Таясу Мунэтаке (настоящее имя Токугава Сэдзиро) родился около 1714 года в семье сёгуна. С 12 лет он изучал китайскую философию, японскую классику и музыку. Его наставниками являются известные художники Када Аримаро и Камо Мабути. Он работает в период Эдо, является представителем
школы кокугаку. Он написал стихи и множество теоретических работ с исследованиями древних памятников японской литературы. Он является автором сборника стихов «Аморигото» («Послания к небесам»), изданного его учениками после его смерти. Умер 15 июля 1771 года.
* Кокугаку — научное движение в философии и филологии периода Эдо. Последователи школы пытались сместить акцент японской литературы с преобладающих китайских конфуцианских и буддийских текстов на произведения ранней японской классической литературы.
Красимир Георгиев
ПЕТСТИШИЯ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Таясу Мунeтакe (~1714-1771 г.)
Поэты Японии
Перевод: Красимир Георгиев
о о о
Стоях край езерото, където
лотосите издишваха свежест.
И сам не знам кога
са попили гънките на дрехата ми
този възхитителен аромат.
о о о
Есенната поляна е покрита
с ароматна детелина.
Не бърза скитникът
да търси място за нощувка,
а се любува на дивния спектакъл.
о о о
Самотен старец
прекарва тъжно нощта,
свит до жаравата.
Ако не бяха въглените в огнището,
как щеше да доживее до зори?
о о о
Планинската пътечка е покрита
с вишневи венчелистчета,
а аз се чудя –
откъде ли се е взела
тук тази виелица…
о о о
Гроздове от глициния
са оплели бреговете на Суминое
и забавят отплаването на корабите,
пристигнали там
привлечени от аромата…
* Глицинията е красив пълзящ лианов храст, покрит с провиснали сини, лилави, розови или бели цветове. Суминое е крайбрежие близо до Осакския залив на Тихия океан.
о о о
^^^ Славеят на хижата
В този планински край, където
снегът дълго не се топи,
по разсъмване вест
за идването на пролетта
изпращат звучните славееви трели.
* Алюзия към творби на много японски поети от древността.
о о о
^^^ Влюбената светулка
Не ридае отчаяно,
а с мълчалив копнеж
свети светулката,
навярно точно като мен
блянува за любовна прегръдка.
* Светулките са символ на любовни въжделения в традиционната японска поезия.
о о о
Не чета книги,
които влачат вековете
в сладкото си безделие –
нима е щастлив животът
на рибата в мрежата…
* Намек за отношението на автора към конфуцианския комплекс от хуманитарни дисциплини, включен в програмата на класическото образование.
о о о
^^^ Есенни дъждове
Потиснаха ме
безкрайните дъждове,
но си спомням,
че дърветата обичат дъжда,
и душата ми отново е спокойна.
о о о
„Навярно няма да оживеят!“ –
помислих си, засаждайки
клонките с разсад в градината,
но пролетта дойде и заедно с нея
израстват младите върби…
о о о
Бушуващата буря
събори листата от дърветата
и аз неволно си спомних
със закъснял копнеж
за многоцветната есенна градина…
о о о
Като се заслушам
в шумола на будните борове,
си спомням за Сусаки
където, забравил горестите,
странствах преди месец…
* Сусаки е красив морски бряг при устието на р. Фукагава.
о о о
Отпивам от чашата саке
и съзерцавам заснежената градина,
а в същото време по пътя
пътник е затънал
сред снежните преспи…
о о о
Лунно сияние
се плъзга по издутите платна
на рибарските лодки.
От сърце завиждам на тези,
които ще мятат мрежите.
о о о
Толкова неутешим
бе вопълът на цикадите сред клоните,
че от пищенето им
в летния следобед
задухът стана непоносим.
* Цикадите са насекоми от разред полутвърдокрили.
о о о
В старите песни
е възпявана тази красота
и все пак сега
като за първи път се любувам
на есенната украса на кленовете…
---------------
Японският поет и учен Таясу Мунeтакe (истинско име Токугава Седзиро) е роден около 1714 г. в семейството на шогун. От 12-годишен изучава китайска философия, японска класика и музика. Негови наставници са знаменитите творци Када Аримаро и Камо Мабути. Твори през периода Едо, представител е на школата кокугаку. Пише поезия и много теоретични трудове с изследвания на древни паметници на японската словесност. Автор е на поетичния сборник „Аморигото“ („Послания към небето“), издаден от негови ученици след смъртта му. Умира на 15 юли 1771 г.
* Кокугаку е научно течение във философията и филологията през периода Едо. Последователите на школата се опитват да променят фокуса на японската литература от преобладаващите китайски конфуциански и будистки текстове към творби на ранната японска класическа литература.