Поэты Японии Каса Канамура Петстишия
Каса-но Канамура (VII-VIII в.)
Ох ох ох
Зимний ветер в рукавах
Моей одежды.
Я не буду спать
В холодную ночь
Без тебя, любовь моя...
Ох ох ох
Я был на дороге
В бухту Таюхи в Коси,
Красота была вокруг,
Сердцем дорога была
Земля Ямато!
* Коси — японская провинция на территории современного региона Хокурику. Ямато — историческое государственное образование на территории нынешней префектуры Нара периода с III века. В 670 году был переименован в Ниппон (Япония).
Ох ох ох
Когда я ехал
Спокойно в Сиоцу и
Моя лошадь споткнулась,
Я сразу понял,
И загрустил о доме!
*В куплете отражено народное поверье, что если ваша лошадь споткнулась на дороге, кто-то думает о вас.
Ох ох ох
С тех пор, как я увижел
тебя, я грущу.
если бы мы могли быть
вместе с нашим «ки»
в горах Имосе.
* В японском языке слово «ки» относится ко всем жизненным энергиям, оно является японским аналогом китайского понятия «ци» и индийского понятия «прана». В целом «imose» можно перевести как мужчина и женщина или брат и сестра, но в строфе переплетаются несколько смысловых пластов. В данном случае в слове присутствуют два образа — гора Имо (буквально «младшая сестра» или «любимая») и Се (буквально младший брат» или «возлюбленный»), в старых японских песнях пример счастливых супругов.
Ох ох ох
С тех пор, как я увидел
Ее как небесное
облако передо мной,
я и телом, и душой
повиновался
моей любимой!
Ох ох ох
Я хочу плавать в море
Даже если бушуют
Волны. И с рыбаками
Собирать жемчуг,
Морские водоросли.
Если бы были
Лодка и весла!
Ох ох ох
С высокой горы
как белые цветы
в подарок богам
бушующие воды
падают с вершины.
Независимо от того,
как я выгляжу
взгляд не устает!
Ох ох ох
Когда я посмотрел вверх,
Я увидел там
Жемчужину среди скал.
Я доберусь до нее.
Она моя навсегда!
Ох ох ох
Я хочу, чтобы люди,
Которые видят, как
Храбрый рыцарь целится
Из лука и шлет стрелу,
Сотрясающую воздух,
Рассказывали
О славе прошлых лет!
Ох ох ох
Если я отправлюсь в путь
К далеким горам,
Где дикий олень
Протяжно стонет,
Я тебя не увижу.
Ох ох ох
О, следую за тобой,
Моя любовь, но
Пограничники
В далекий Ки
Пропустят ли меня!
Ох ох ох
Как быстро в эту нашу
Ночь пришел рассвет
И мы бессильны
Перед этим... Я
Молю богов продлить ночь,
Как сто осенних ночей!
Ох ох ох
Говорят, что великий
Мастер выставил
Охрану до предела,
но пока я всеж
не поднимусь на гору
Мне покоя не найти!
Ох ох ох
Может здесь живут боги?
Все восхищены
Дивным волшебством.
Не могу смотреть,
Как текут водопады
В прекрасной Псине!
---------------
Каса-но Канамура — один из лучших японских поэтов первой половины VIII века. О его жизни сохранилось мало сведений, годы рождения и смерти не установлены. Он был современником поэтов Табито, Окура и Акахито. Его творческая деятельность охватывала период 715-733 гг., многие его стихотворения в стиле вака вошли в поэтическую антологию «Маньесю» (Коллекция бесчисленных лепестков»). Он участвовал в походах свиты императора Сему, этим путешествиям посвящены многие его произведения. В 728 году он оставил придворную службу и жил в деревне. Его стихи хитры по форме и характерны для своего времени по содержанию. Он умер в четвёртом десятилетии VIII века.
ИСТОЧНИК
Поэты Японии Каса Канамура Петстишия
Красимир Георгиев
о о о
Зимният вятър духа
в ръкавите на дрехата ми.
Няма да заспя
в студената нощ
без теб, моя любов…
о о о
Видях, че съм на пътя
към залива Таюхи в Коси,
наоколо блестеше красота,
а сърцето на пътя
бе страната Ямато!
* Коси е японска провинция на територията на съвременния регион Хокурику. Ямато е историческо държавно образувание на територията на днешната префектура Нара и период от III век, през 670 г. периодът е преименуван на Нипон (Япония).
о о о
Когато яздех спокойно
по пътеката към Шиоцу
и конят ми се препъна в камък,
веднага разбрах,
че вкъщи тъгуват за мен!
* Петстишието отразява народното поверие, че ако конят ти се спъне по пътя, значи някой мисли за теб.
о о о
Откакто те зърнах,
мъчително тъгувам.
Ех, ако можеше да сме заедно
с нашата „ки“ в планините Имосе,
където милият е неразделен с милата.
* На японски език с думата „ки“ се визират всички жизнени енергии, тя е японски аналог на китайската концепция за „чи“ и на индийската концепция за „прана“. Най-общо „имосе“ може да се преведе като мъж и жена или брат и сестра, но в петстишието се преплитат няколко смислови пласта. В случая думата съдържа два образа – планината Имо (буквално „по-малката сеестра“ или „любимата“) и Се (буквално по-малкият брат“ или „любимият“), в старите японски песни пример за щастливи съпрузи.
о о о
Откакто я видях
като облак небесен пред мен,
и с тялото си, и с душата си
се покорих
на моята любима!
о о о
Искам да плувам в морето
с младите рибари, събиращи
перли и водорасли.
Ех, да имах лодка и весла,
дори и да бушуват вълните!
о о о
От високата планина
като бели цветя в дар за боговете
падат от върха буйните води.
Колкото и да гледам,
не се уморява погледът!
о о о
Като се вгледах нагоре,
нейде там видях
перла, искряща сред скалите.
Ще стигна до този бисер,
за да стане мой завинаги!
о о о
Искам хората, които виждат
как храбрият рицар насочва лъка си
и изпраща стрелата, разтърсвайки въздуха,
да разказват от уста на уста, от век на век
за златната слава на миналите години!
о о о
И ако тръгна на път към далечните планини,
където дивите елени
протяжно стенат,
нима дори в този ден
няма да те срещна отново?
о о о
О, за да те последвам,
вървя подир твоите следи,
моя любов,
но граничните пазачи към далечния Ки
дали ще ме пуснат да мина!
о о о
Как бързо в тази наша нощ
нахлува зората
и сме безсилни пред нея…
Моля се на боговете да продължат нощта
дълго – като сто есенни нощи!
о о о
Казват, че великият господар
е поставил пазачи
на постовете към предела,
но докато не изкача планината,
няма да намеря покой!
о о о
Дали защото тук живеят боговете,
всички са възхитени от дивната омая.
Колкото и да гледам
как се леят водопадите в прекрасната Псина,
не мога да им се нагледам!
---------------
Каса-но Канамура е един от най-добрите японски поети от първата половина на VIII век. За живота му са съхранени малко сведения, годините на раждането и на смъртта му не са установени. Съвременник е на поетите Табито, Окура и Акахито. Творческата му активност обхваща периода 715-733 г., много негови стихове в стил вака влизат в поетичната антология „Манъесю“ („Колекция от безброй листенца“). Участва в походите на свитата на император Сему, много от творбите му са посветени на тези пътувания. През 728 г. напуска придворната служба и заживява в провинцията. Стиховете му са изкусни по форма и свойствени за времето си по съдържание. Умира през четвъртото десетилетие на VIII век.