Поэты Японии Ки-но Цураюки (~866-945 г.)
Петстишия
Ох ох ох
В тумане почки
Набухают на ветках.
Со снегопадом
Цветы падают
Не успевая цвести.
Ох ох ох
Дорога любви
не проходит по
неведомым тропинках
в горах, но в своих смутных
чувствах съезжает
незаметно, бедное
сердце блуждает...
Ох ох ох
На соседнй поляне,
Где мой любимый
Сушит одежду,
Разложив ее,
С весенним дождём
Зелень более пышна...
Ох ох ох
Я восхищался
Весенней вишней,
Восходя на вершину
Хиэй. Ее красоту
Я оставляю ветру…
* Хиэй — священная гора для буддистов, на которой расположены монастыри секты Тэндай. Он расположен к северо-востоку от Киото.
Ох ох ох
Я не буду словами
Любви беспокоить слух,
Но в душе словно
Бурлящий поток
Омывает волнами.
Ох ох ох
В первый день весны
То ли от ветера
Уже растаял
Ледяной покров.
Чтобы получить воду
Я намочил рукава.
Ох ох ох
Наше смертное житье
не шитье шелком,
но от разлуки
нить наших сердец
истончается
дальними дорогами…
Ох ох ох
Незабываема для
Ветра память о
Цветущей вишне,
Осыпающей
Волнами белой пены
Бездонные небеса…
Ох ох ох
Среди осенних лугов
Смешались полевые
Цветы и разнотравье,
А также мои
Грустные мысли.
У них нет и имени…
Ох ох ох
Над рекой Камией
Кружат снежинки.
Вот снег в зеркале –
незаметно летели
годы и голова седа...
* Река Камия протекает через территорию Императорского дворца в Киото и впадает в реку Кацура.
Ох ох ох
Зачем, весенний туман,
Прячешь от меня
этот вишнёвый снег?
Даже если упадут
цветы, я буду ими
восхищаться вновь!
Ох ох ох
Я пришел сорвать
Траву на лугу,
Но я не могу найти
Обратную дорогу.
Она покрыта
Лепестками вишни…
Ох ох ох
Где в горной глуши,
недоступной и
взору прохожих,
из бесчисленных
фиолетовых листьев
сотку одежду ночи.
Ох ох ох
Как одинока Луна
Вэтом огромном мире
Но еще одна
Появилась за
Горизонтом из
Мрачных подводных глубин.
Ох ох ох
Без зелени деревьев,
Оъятых зимним мраком
после снегопада, я
не понял когда
весна цветет повсюду…
Ох ох ох
Проходят годы.
Вместе с ними я скорблю
О приближающемся
Конце. Как тени
На зеркале приходят
Воспоминания...
Ох ох ох
Незаметно моя жизнь
Подходит к концу.
и бесконечно
пролиты слезы любви.
Эта горная река
И зимой не замерзнет…
Ох ох ох
Песня о цветах
Нарисованных.
Много весен прошло, как
Эти цветы расцвели.
Когда и в нашем мире
Цветенье будет вечно!
---------------
Японский поэт, писатель и филолог Ки-но Цураюки родился около 866 года в тогдашней столице Хэйан Кё, ныне Киото. Он пишет в жанрах танка и вака, является основоположником жанра литературных дневников, его почитают как одного из первых теоретиков японской поэзии, его считают одним из 36 бессмертных поэтов Средневековья. Его поэтическому стилю свойственна крайняя эстетизация реального мира. В 905 году по императорскому указу он возглавил коллектив, готовивший антологию Кокин Вакасю. Занимал государственные должности в императорском дворце, в период 930-935 гг. был губернатором провинции Тоса, где составил поэтическую антологию «Синсенвакасю». Его стихи вошли во многие поэтические антологии, такие как «Хякунин исю», «Какинсю» и др. Он автор личного поэтического сборника, насчитывающего 440 стихотворений. Он умер 30 июня 945 года в Хэйане.
Источник
Поэты Японии Ки-но Цураюки (~866-945 г.)
Петстишия
Перевод: Красимир Георгиев
о о о
Сред мъглявата неизвестност
по клоните набъбват пъпки,
но с пролетния снеговалеж
неуспели да разцъфтят,
цветчетата се ронят от дърветата…
о о о
Не минава маршрутът на любовта
по непознати планински пътечки,
но в своите объркани чувства
незабелязано се отклонява от пътя
и се лута горкото сърце…
о о о
На съседната поляна,
където любимата суши дрехите,
разстилайки ги на тревата,
с всеки пролетен дъжд
все по-пищна става зеленината…
о о о
^^^ След като стигнах до върха на Хией
Пролетни вишневи цветчета,
на които се възхищавах
изкачвайки се към върха,
волната ви красота
оставям на вятъра…
* Хией е свещена за будистите планина, на която са разположени манастири на сектата тендай. Намира се североизточно от Киото.
о о о
Аз с любовни слова
няма да смутя слуха ви,
но в дълбините си любовта
е като бълбукащ подземен поток,
измиващ с вълните си сърцето…
о о о
През първия пролетен ден
дали вятърът вече е стопил
тази ледена покривка
на потока, за да вземем вода
навлажнявайки ръкавите на дрехите си?
о о о
Смъртният ни живот
не е съшит с копринени конци,
но от раздялите, уви,
нишките на сърцата ни изтъняват
по пътищата на далечните странствания…
о о о
Незабравим е споменът
за вятъра, който обсипа
пролетните вишневи цветчета.
Над вълните на безводното небе
се възнесоха като бяла пяна…
о о о
Сред есенните поляни
се смесиха полските цветя
с буйни треви и билки.
Те нямат нито номер, нито име
както и тъжните ми мисли…
о о о
Над река Камия
се въртят бели снежинки.
Ето го и снегът в огледалото –
неусетно годините са отлетели
и главата ми е побеляла…
* Река Камия минава през територията на императорския дворец в Киото и се влива в река Кацура.
о о о
Защо ти, пролетна мъгла,
криеш от мен
този черешов сняг?
Дори и цветчетата да се ронят,
пак ще им се любувам!
о о о
Дойдох, за да откъсна
пролетна билка на поляната,
но сега не мога
да намеря обратния път, покрит
с черешови венцелистчета…
о о о
Нейде в планинската пустош
недостъпни за погледа на минувачите
дърветата ръсят
безброй пурпурни листа
и тъкмят брокатената дреха на нощта.
о о о
^^^ За отражението на луната в езерото
Мислех си, че луната
е самичка в този необятен свят,
но още една
се появи под хоризонта
от мрачните подводни далнини…
о о о
Без зелени дървета и без треви,
прегърнат от зимното униние
не разбрах след снегопада
кога пролетните пъпки
разцъфнаха навсякъде…
о о о
Годината си отива,
заедно с нея оплаквам
настъпващия край
и като сенки върху огледало
прииждат спомените…
о о о
Неусетно изтича животът ми
и безкрайно сред него
се леят любовни сълзи.
Тази разпенена планинска река
не трябва да замръзва през зимата…
о о о
^^^ Песен за цветя, нарисувани на параван
Изминаха много пролети,
откакто на клоните
цъфнаха тези цветя.
О, кога и в нашия свят
цъфтежът ще продължава вечно!
---------------
Японският поет, писател и филолог Ки-но Цураюки е роден около 866 г. в тогавашната столица Хейан Кио, днешно Киото. Пише в жанровете танка и вака, родоначалник е на жанра литературни дневници, почитан е като един от първите теоретици на японската поезия, смятат го за един от 36-те безсмъртни поети на Средновековието. Поетичният му стил е характерен с пределна естетизация на реалния свят. През 905 г. с императорски указ възглавява екипа, подготвящ антологията „Кокин вакасю“. Заема държавни длъжности в императорския дворец, в периода 930-935 г. е губернатор на провинция Тоса, където съставя поетичната антология „Синсенвакасю“. Негови стихове са включени в много поетични антологии като „Хякунин исю“, „Какинсю“ и др. Автор е на лична поетична сбирка с 440 стихотворения. Умира на 30 юни 945 г. в Хейан.