Болгарский
Время и Люди
ПОКЛОН, ПОКЛОН...
Зелена е още гората,
няма нито един жълт лист
и бърза надолу реката
под небесния свод лъчист.
На близката равна поляна
хора пристигат, музика свири.
Там паметник се издига скромен
на войници храбро загинали
в Балканската, Първата и Втората
кръвопролитни войни.
Те не са прочути герои,
в погранични селца са родени,
сред малката Чудинска планина -
земеделци, скотовъди, занаятчии,
да носят оръжие несвикнали.
Но не отстъпвали в битките,
до смърт се сражавали...
Твърде много са загиналите
от малобройното население -
всяка къща е била почернена.
Много са били и ранените -
част от тях са починали
след време от раните си...
Близките им
са издигнали паметник
и имената им са изписали -
да се помнят,
да не изчезнат безследно
във Времето...
Всяка година,
вече много десетилетия,
в началото на септември,
отпърво близките им,
а днес и потомците им
идват да се поклонят
на техния паметник,
с думи да ги почетат
на признателност и обич,
с музика и гощавка -
с така наречената
войнишка служба.
Пеят се песни,
люшкат се хороводи
и навярно
всеки си казва,
че не бива да има
повече войни -
да се изкорени
общочовешкото зло...
Аз също си шепна това,
повтарям го като заклинание.
По горските поляни
цъфтят цветя алени -
природен поклон към войниците.
На загиналите
от планинските селца -
поклон!
На загиналите от страната ни -
поклон!
На загиналите по света -
поклон!
Те са стотици милиони
от всички времена и народи.
Плането родна,
ти изнемогваш
от толкова много
погълната кръв,
от сълзи и страдания,
но пак си жива,
пак плодове раждаш
и красиш с цветя поля и гори.
Загиват хора
и в бъдеще може би ще загиват...
Такава е на властта природата -
да воюва,
да жертва невинните хора,
да постига целите си с насилие.
Ще стигне ли Човечеството
до мирно ниво на развитие,
без войни и омраза,
без грабителство, агресия
и разрушения?
Поклон и на тебе,
Майко Земя,
за твоето дълго търпение!
Ана Величкова
Югозападна България, Чудинска планина,
6 септември 2023 г.
Войнишка служба-събор