автор: © Йорданка Радева
Есента прекрачи прага
и по пъстрилото на утрото
с усмивка се подписа.
Раздялата със лятото
остави в недописан стих
и по листата на липата стихна.
Разля празнична украса
и знак подаде дяволито
с едва забележимо мигване.
А на пейката отсреща
усамотено някой
тихичко кафето си допива.
Вестникът пред него
от вятъра прошумоля-
в написаното той надникна.
Въздишка после...
сякаш стон изтръгнат
с най- тъжната усмивка.