Поэты Японии Акико Йосано
Акико Йосано (1878-1942 г.)
„ПЕТСТИШИЯ“ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Ох ох ох
Исчезли пути,
Опавшие листочки
Жались к горной хижине.
Зимнее изгнание
Настигло раньше срока.
Ох ох ох
Покрытые инеем,
Травы корчатся на лугу.
Какая печаль!
Где теперь искать радость
Сердцу странника?
Ох ох ох
Прошла ночь любви.
Поправляю макияж...
Еще рано. Соловей
Горной долины,
Не буди любимого!
Ты меня слышишь?
Ох ох ох
нежный ветерок
весенней ночью
прилетел издалека.
Я прошу, успокойся,
не порти девочкам кос!
Ох ох ох
О, Богиня Медуза,
Пожалуйста, погрузи
Меня своим взглядом
Вглубокий сон до
Возврата любимого.
Ох ох ох
Непослушной рукою
Я написала
Стихотворение
О любви тысячу лет.
И мы улыбаемся.
Это много ли?
Нет, слишком мало!
Ох ох ох
Идет сильный дождь.
В осенний денек
С кем поделиться?
Буду счастлива
Я поговорить
С твоим сердечком…
Ох ох ох
Как в прошлые дни
Познала в любви
Все скорби мира,
Сейчас я призываю
Всех к радости бытия.
Ох ох ох
Я думала, что
Сияюще-алая
Крепость есть в моей душе.
А там лишь пепел...
Ох ох ох
Я подумала с болью,
Что любовь исчерпана!
Но вдруг поняла –
Среди горькой печали
Любовь продолжается…
Ох ох ох
Сначала найди любовь,
Познай увядание,
Первую беду…
Такая тяжелая
Наша женская судьба!
Ох ох ох
Все же, когда гость
Прислонится к косяку
Моего дома,
Дом становится храмом.
Весенние сумерки…
Ох ох ох
Я нарвала диких роз,
Заколола волосы,
Собрала букет.
И, тоскуя по тебе,
Целый день брожу лугом...
Ох ох ох
Как неизбежность
Белоснежные лилии
Роняют свои цветы.
Так год за годом
Уходит и молодость.
Ох ох ох
Кто-то имеет любовь
Красивее радуги,
Кто-то имеет любовь
Страшнее молний!
Поэтому я молюсь...
---------------
Японская поэтэсса, писатель, теоретик литературы и эссеист Акико Ёсано (урожденный Хью Сёко) родилась 7 декабря 1878 года в городе Сакаи префектуры Осака. Ее отец был купцом, поставщиком императорского дворца. Она получила хорошее образование, увлеклась классической японской поэзией. Ее первые стихи были опубликованы в журнале «Утренняя звезда». Она стала женой поэта Ёсано Текана. Публиковала в литературной печати стихи, статьи, очерки, эссэ и литературную критику, основала Женский институт Бунка Гакуин, поднимает голос в поддержку свободной любви и эмансипации женщин. Перевела средневековую классику, такую как «Сказка о Гэндзи» и «Эйга-моногатари», на современный японский язык. Автор «Распущенных волос» (1901), «Маленького веера» (1904), «Плаща любви» (1905), «Танцовщицы» (1906), «Вечного лета» (1908), «Саохимэ» (1909), «Весеннего сбора мусора» (1911), «Весеннего сбора мусора» (1911). Голубые волны моря» (1912), «От лета до осени» (1914), «Жар-птица» (1919), «Сны о траве» (1922), «Отдаленный вид на сердечный пейзаж» (1928), Коллекция «Белая чайка» (1935) и другие. За свою жизнь она родила и воспитала 11 детей и написала более 50 000 стихов. Она умерла 29 мая 1942 года в Токио.
источник
Поэты Японии Акико Йосано
„ПЕТСТИШИЯ“ („ПЯТИСТИШИЯ ”)
Акико Йосано (1878-1942 г.)
Перевод: Красимир Георгиев
о о о
Изчезнаха пътеките,
опадалите листа
потулиха планинската хижа.
Предсрочно ме застигна
зимното заточение.
о о о
Покрита със скреж,
тревата се гърчи на поляната.
Каква тъга!
Къде да търси радост сега
сърцето на скитника?
о о о
След любовната нощ
оправям грима си пред огледалото…
Ах, още е рано,
ти, славейче от планинската долина,
не буди любимия! Чу ли ме?
о о о
О, нежен ветре,
прелитащ в пролетната нощ
от далнините,
заклевам те – успокой се,
не разрошвай косите на момичетата!
о о о
Богиньо Медуза, моля те,
вкамени ме с погледа си,
за да потъна в дълбок сън
до връщането
на любимия.
о о о
С палавата си ръка
написах стихотворение
за любов от двадесет хиляди години
и се усмихваме с любимия.
Много ли са? Не, твърде малко!
о о о
Проливен дъжд зад прозореца.
В този есенен ден
с кого ли да си споделяме?
Ще бъда радостна
да поговоря със сърцето ти…
о о о
Както в миналото
наричах любовни
всички световни скърби,
така сега всички радости
наричам смъртни.
о о о
Мислех си,
че сияещо-алена
крепост се издига
в душата ми.
А там – пепелище…
о о о
Мъчително си мислех,
че любовта е изчерпана!
Но внезапно осъзнах,
че сред горчивата тъга
само любовта продължава…
о о о
Първо открий любовта,
опознай първото увяхване
и първото злощастие…
Кой смее да нарече недостойна
тази наша женска съдба!
о о о
И все пак, когато гост
се облегна на рамката на вратата
на моята къща,
домът ми се превърна в храм.
Пролетен здрач…
о о о
Откъснах диви рози,
закичих косите си с тях
и събрах букет.
С копнеж за теб, любими,
цял ден се лутам сред поляната…
о о о
Както неизбежно
снежнобелите лилии
ронят цветчетата си,
така година след година
младостта ми бледнее.
о о о
Нека има любов
по-красива от небесната дъга,
нека има любов
по-страшна от светкавицата!
Така кълна, така се моля…
---------------
Японската поетеса, писателка, литературен теоретик и есеист Акико Йосано (рождено име Хю Сьоко) е родена на 7 декември 1878 г. в гр. Сакаи, префектура Осака. Баща й е бил търговец, доставчик на императорския дворец. Получава добро образование, увлича се по класическата японска поезия. Първите й публикувани стихотворения са в сп. „Мьодзьо“ („Утринна звезда“). Става жена на поета Йосано Текан. Публикува в литературния печат стихове, статии, есета, очерци и литературна критика, основава женския институт „Бунка Гакуин“, издига глас в подкрепа на свободната любов и разкрепостяването на жената. Превежда на съвременен японски език класически средновековни творби като „Повест за Гендзи“ и „Ейга-моногатари“. Автор е на книгите „Разпуснати коси“ (1901 г.), „Малко ветрило“ (1904 г.), „Наметало на любовта“ (1905 г.), „Танцьорка“ (1906 г.), „Вечно лято“ (1908 г.), „Саохиме“ (1909 г.), „Колекция от пролетен боклук“ (1911 г.), „Сините вълни на морето“ (1912 г.), „От лятото до есента“ (1914 г.), „Жар птица“ (1919 г.), „Сънищата на тревата“ (1922 г.), „Далечен изглед на сърдечен пейзаж“ (1928 г.), „Колекция на бялата чайка“ (1935 г.) и др. През живота си е родила и отгледала 11 деца и е написала над 50 000 стихотворения. Умира на 29 май 1942 г. в Токио.