Поэты Японии Сикиси-найсинно
Сикиси-найсинно (1151-1201г.)
„ПЕТСТИШИЯ“ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Ох ох ох
Дверь горной хижины,
В тени сосновых ветвей.
Неизвестная весна.
В цепочке капель
Течёт талый снег.
Ох ох ох
Он уже давно закрыт,
Путь к новым встречам.
Только сердце не верит,
Продолжает и вперед
И назад тайно спешить.
Ох ох ох
Без конца ты мечтаешь
И не знаешь, что это
Всего лишь сон. Наступит
Ли когда-нибудь конец?
Обречен ли проснуться?
Ох ох ох
Я смотрю вокруг
И тщетно ищу,
Где моя душа.
Нет такой страны.
В конце весны темнеет
Вечернее небо.
Ох ох ох
Сухие листья
Заполняют путь,
И путают тропинки.
Ушла надежда,
Что мой друг найдет меня.
Ох ох ох
В мимолетном забвении,
Вглядываясь в прошлое,
Я думаю про цветки,
Оброненные с вишни!
Сколько весен мне грустно!
Ох ох ох
Ох, рядом с окном
шумят от ветра
листья бамбука.
Мой сон все короче
в летние ночи.
Ох ох ох
Исчезают вдалеке
Облака, молниями
Насыщенные.
Летнее солнце
Стремится в горы
Под непрестанным
Стрекотанием сверчков.
Ох ох ох
Как я могла забыть
Подушку с травами,
Собранными на поле?
Мимолетный сон
Прогнал росистый рассвет…
Ох ох ох
Средь падающих цветов
Мой взгляд блуждает.
Все вокруг меркнет.
Бесконечный дождь
С пустого неба.
Ох ох ох
Ох, своим мрачным взглядом
Я ищу убежища,
Где нет осени!
Над лугом и горами
Поселяется луна.
Ох ох ох
Пока смотрела
Перед собой на залив,
Где жили утки,
Внезапно пришла зима.
Тонкий лед трескается...
Ох ох ох
Покажи мне путь, ветер,
Ты играешь с волнами!
Потерялась в бурном море
Лодка и я не могу
Найти свой путь без тебя
Ох ох ох
Воспоминание о далеких днях,
когда я была жрицей Камо.
Ах, моя кукушечка,
Я не забуду небо
Над горой Камияма,
Твой непонятный глас
У подушки трав…
Ох ох ох
^^^ Песня о любви
Ох, с неразумным вздохом
Я ожидала секрет
Завтрашнего дня.
Но не знала, как грустно
Любовь закончится?
Ох ох ох
Я не поняла
Среди сумрака,
Что такое реальность.
Бесконечные пути –
Мечта за мечтой…
Ох ох ох
Опустел мой сад.
И трость уничтожила
След человека.
Среди осенней росы
Звенят голоса цикад.
Ох ох ох
Я сижу на пороге,
Жду любимого.
Не пойду одна!
Луна, подожди,
Не исчезай за горой.
Ох ох ох
Дует холодный ветер,
Прорежая деревья.
И листья ночью
Затопляют сад.
Сияет луна.
Ох ох ох
Пустынный покой.
Кто потревожит кучки
Опавших листьев?
Даже птицы не поют
Сегодня в саду.
Ох ох ох
Незнакомые запахи
Доносит мне ветерок.
В предутреннем сне
Ветер дышит прохладой
В первые осенние дни.
Ох ох ох
День за днем идут снега.
Печи дымят и дымят
Все сильнее, но
Даже дым грустит
В селе Голямо Поле!
Ох ох ох
Скрытая любовь,
Как и нитка жемчуга.
Исчезни скорей, моя жизнь!
Боюсь, если продлишься,
Молчать не будет силы.
Ох ох ох
Совсем как цветы,
Скрылись в тумане
Лепестки вишни.
И он утонул,
Наш суетный мир.
Ох ох ох
Как грустно поешь,
Кукушка, когда
Ты бродишь по облачным
Тропках. Слезы падают
На землю под проливным
Вечерним дождем...
Ох ох ох
В эту ночь луна
Не мешает спать.
Даже если и
Она совсем исчезнет,
Будет все равно –
Мое больное сердце
Больше не волнуется.
Ох ох ох
На моей постели
Ледяная рубашка.
Морозный рассвет.
Сосны на холме после
Первого снега белы.
Ох ох ох
Хотя бы во сне
Посмотри, как выцвели
Мои рукава!
Так много долгих ночей
Поливаю их слезами...
Ох ох ох
Верю, что во сне
Ты ищешь меня.
Я не встречала тебя,
Но ты приходишь ко мне,
Только я засыпаю.
Ох ох ох
Вопреки всему
Я ждала тебя,
Но дни один за другим
Бледны и с ними также
В моем сердце цвет
Любви тускнеет.
Ох ох ох
Таков ли наш мир –
Дождаться закат
На равнине Адачи?
Роса свежа, но
Приближается
Жестокий горный ветер.
* в те времена на равнине Адачи совершали погребальные обряды.
Ох ох ох
Встречая тихий рассвет,
Посмотри вокруг,
На окружающий мир!
И сон продолжается –
Бесконечный грустный сон…
Ох ох ох
Было много печалей,
Было много радостей,
Но не забуду
Предыдущие луны.
Как давно это было?
---------------
Сикиси-наисино, также известная как Сэкуси-наисино или Сёкуси-наисино, родилась в 1151 году. Дочь поэта-императора Го-Сиракавы, сестра императоров Нидзе и Такакура, она является одной из великих поэтесс Японии. Она живет и работает среди постоянных дворцовых интриг, смуты, раздоров, заговоров и переворотов. С 8 лет она была жрицей синтоистского святилища Камо, в 1169 году после болезни покинула храм и жила в столице. Сильное влияние на ее творчество оказал поэт Фудзивара Тошинари с его концепцией о том, что в искусстве красоту таинства следует ценить прежде всего, так как искусство должно прежде всего оценить красоту таинства как особое состояние души. Ее стихи личные, любящие, «женственные», тоскующие по прекрасному и неприкрытому чувству печали. В 1197 году ее заподозрили в участии в политическом заговоре, и она стала монахиней. Она автор отечественного альманаха «Секусинаисинно-сю», в альманах «Синкокинвакасю» вошли 49 ее пентастисов, участвовала почти во всех ведущих поэтических сборниках Средневековья. Она умерла в 1201 году.
Источник
Поэты Японии Сикиси-найсинно
Сикиси-найсинно (1151-1201г.)
„ПЕТСТИШИЯ“ („ПЯТИСТИШИЯ")
Перевод: Красимир Георгиев
о о о
Врата на планинска хижа,
засенчена от борови клонки,
още непознали пролетта.
В монотонна верига от капки
се стича разтопеният сняг.
о о о
Затворен е от доста време
пътят към нови срещи,
само сърцето по него
напред и назад
продължава да бърза тайничко.
о о о
Безначално
сънуваш и не знаеш,
че това е само сън.
Ще дойде ли някога краят му,
отсъдено ли ти е да се събудиш?
о о о
Напразно се оглеждам и търся
накъде се устремила душата.
Няма такава страна.
В края на пролетта тъмнее
вечерното небе.
о о о
Изсъхналите листа
затрупват пътеката
и объркват посоките.
Изчезва надеждата,
че приятелят ще ме намери.
о о о
В мимолетна забрава
надничайки в миналото
се замислям:
колко пролети съм тъгувала
за оронените вишневи цветчета!
о о о
Близо до прозореца
шумят от вятъра
бамбуковите листи.
Все по-кратък става сънят ми
в летните нощи.
о о о
Изчезват в далечината облаците,
изпълнени с мълнии.
Лятното слънце
клони към планините
под непрестанния напев на щурците.
о о о
Как мога да забравя
възглавницата от билки,
събрани на поляната?
И мимолетната дрямка,
прогонена от росната зора…
о о о
Сред ронещия се вишнев цвят
напразно броди погледът ми.
Наоколо всичко бледнее.
Безкраен пролетен дъжд
от празното небе.
о о о
С мрачния си поглед,
о, търся подслон там,
където няма есен!
Над поляни и планини
се е заселила луната.
о о о
Докато гледах пред мен
брега на залива,
където гнездяха дивите патици,
изведнъж настъпи зимата.
Пропуква се тънкият лед…
о о о
Покажи ми пътя,
ветре, играещ си с вълните!
Загубих в бурното море
лодката си и не мога
да открия посоката без теб.
о о о
^^^ Спомен за далечните дни, когато бях жрица на Камо
Ах, кукувицо моя,
никога няма да забравя небето
над планината Камияма
и непонятния ти глас
край възглавницата от билки…
о о о
^^^ Песен за любовта
Уви, с неразумна въздишка
очаквах тайните
на утрешния ден.
Но знаех ли колко тъжно
ще свърши любовта ни?
о о о
Дори за миг не разбрах
сред безнадеждния сумрак
какво е реалността.
Безкрайни скитания –
мечта след мечта…
о о о
Опустяла градина.
Тръстиката е заличила
следите от хора.
Сред есенната роса
звънтят гласове на цикади.
о о о
^^^ В очакване на любимия
Седя на прага
и в спалнята
няма да вляза сама.
О, луна, почакай,
не изчезвай зад планината.
о о о
Духа студен вятър,
оредяват листата на дърветата
и нощ след нощ
залива градината
сиянието на есенната луна.
о о о
Безлюден покой.
Кой би смутил купчинките
опадали листа?
Дори птичи крачка не докосват
днес пътечките в градината.
о о о
Непознат полъх
донесе ветрилото ми.
В предутринния ми сън
вятърът диша прохлада
през първите есенни дни.
о о о
Снегът вали ден след ден.
Печките пушат и задимяват
все по-силно.
Но дори димът е тъжен
в село Голямо поле!
о о о
^^^ Скрита любов
Като перлена нишка
ти, мой живот, ще изчезнеш.
Изчезни бързо!
Страх ме е, че ако продължиш,
мълчанието ми ще загуби сили.
о о о
Съвсем като цветя се разтвориха
в облачна мъглявина
вишневите венцелистчета.
Потънал е в пролетна мъгла
суетният ни свят.
о о о
Как тъжно пееш, кукувицо,
докато се скиташ
по облачните пътечки.
Леят се на земята сълзите
на проливния вечерен дъжд...
о о о
През тази нощ луната
не пречи на съня ми.
Дори да изчезне зад планината,
ми е все едно –
сърцето ми вече не се вълнува.
о о о
На бедната ми постеля
като лед студена нощница.
Мразовита зора.
Боровете на хълма
са бели след първия сняг.
о о о
Ах, поне насън
виж колко са избледнели
ръкавите ми!
Та нали толкова дълги нощи
ги поливам със сълзите си…
о о о
Бързам да повярвам, че мимолетният сън
нощ след нощ не напразно ме търси.
Наяве нито веднъж не те срещнах,
но идваш при мен,
щом затворя клепачите си.
о о о
Въпреки всичко чаках,
но дните един след друг
неизменно посърват,
а с тях и в сърцето ми
избледнява цветът на любовта.
о о о
Такъв ли е нашият свят –
да чакаш спокойно залеза
в равнината Адачи?
Росата е свежа, но приижда
яростен планински вятър.
* През онези дни в равнината Адачи са изпълнявали погребални обреди.
о о о
Срещайки тихия изгрев,
се огледай
в околния свят!
Нощният сън продължава –
безкраен тъжен сън…
о о о
Имаше много скърби
и имаше много радости,
но никога няма да забравя
досегашните луни.
Колко ли вече са минали?
---------------
Сикиси-найсинно, известна още като Секуси-найсино или Сьокуси-найсино, е родена през 1151 г. Дъщеря на императора поет Го-Сиракава, сестра на императорите Нидзе и Такакура, тя е една от великите поетеси на Япония. Живее и твори сред постоянни дворцови интриги, смут, раздори, заговори и метежи. От 8-годишна възраст е жрица в шинтоисткото светилище Камо, през 1169 г. след заболяване напуска храма и заживява в столицата. Силно влияние над творчеството й оказва поетът Фудзивара Тосинари с концепцията му, че в изкуството на първо място трябва да се цени красотата на тайнството като особено състояние на духа. Стиховете й са лични, любовни, „женски“, с копнеж към красивото и неприкрито усещане за скръб. През 1197 г. е заподозряна за участие в политически заговор и става монахиня. Авторка е на домашната антология „Секусинайсинно-сю“, в антологията „Синкокинвакасю“ са включени 49 нейни петстишия, участва в почти всички водещи поетични сбирки на Средновековието. Умира през 1201 г.