Поэты Японии Осикоти Мицунe
Осикоти-но Мицунe (~859-~925)
ПЕТСТИШИЯ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Ох ох ох
Соловей поет,
Но песня грустней
С порывом ветра.
Не только этой весной
Вишня теряет цветы.
Ох ох ох
^^^ Слушая крик перелетных гусей,
я думал о тех, кто ушел в далекие края Коси…
Вновь пришла весна.
Гуси летят на север.
Прошу передать привет
Моему другу
В далеком краю.
* Коси — японская провинция на территории современного региона Хокурику.
Ох ох ох
^^^ Вопрос монаху-отшельнику:
Ты, отвергший мир,
Ушел к пустынным горам,
Где приютишься?
Если в монастыре,
Будет ли печаль
Снова тяготить тебя?
Ох ох ох
^^^ Написано, когда Мунеока-но Оэри увидел, что в Коси идет снег, и сказал: «Мои мысли подобны сугробам!»
Если же твои слова
Похожи на сугробы,
Как им доверять?
Весеннее солнышко
Расплавит их без следа!
Ох ох ох
^^^ Лунной ночью моя любимая попросила сорвать для нее цветущую ветку сливы...
В эту ясную ночку
Я не могу разглядеть
Лунный свет на веточках.
Просто чудный аромат.
Я узнал цветы сливы…
Ох ох ох
^^^ Пишу о быстротечной весне…
Только лишь весна
Натянутым луком
Нависла над землей,
Как стрелы полетели
Дни и месяцы...
Ох ох ох
^^^ Другу, который меня забыл:
Может быть, ты обиделся
И избегаешь меня?
Отойди быстро,
Как водоросль без корня
Плывет по реке…
Ох ох ох
^^^ Никто не восхищается глицинией рядом
с моим домом…
Букеты глицинии
Перед моим домом
Поднимаються,
Как прилив.
Он пытается уйти,
Но, пойманый волною,
Возвращается снова…
Ох ох ох
^^^ При виде листьев, падающих
с деревьев у озера…
Только подует ветер,
Прозрачная поверхность
Покрывается
Кленовыми листьями.
Даже те листья,
Что еще не опали,
С тоской смотрят в глубину…
Ох ох ох
Все горные тропинки
Бесследно исчезают
Под снегом и гасят
Надежду в моей душе.
Никто не найдет пути
К моему дому…
Ох ох ох
Как говорится,
Мошки летят на огонь,
Так и мое сердечко
Предано безнадежной
Любви и горит так же...
Ох ох ох
Кто знает, как долга
Осенняя ночь?
Но известно, что
Чем короче их встречи,
Тем нежней влюбленные…
Ох ох ох
Среди любовной беды
Я провалился
В беспокойный сон,
Но в ночном бреду
Пророческое
Сердце показало мне
Ту же картину…
Ох ох ох
^^^ На осеннем лугу, где когда-то я
встретил любимую…
И снова осень.
Я вижу цветение
Хаги на тех же ветках.
И снова мое сердце
Сжимается – ведь
Ничего не забыто!
* Хаги — травянистые растения из семейства бобовых с фиолетовыми и розовыми цветками, являются наиболее часто используемым метафорическим символом осени в японской поэзии.
Ох ох ох
^^^ Я написал эти строки после того, как император сочинил песню по мотивам картины храма Тейджино-ин, изображающей странника, держащего лошадь за уздечку под деревом с падающими листьями, собирающегося пересечь реку…
Я останавливаюсь
Отдохнуть в восхищении
Перед дождем из листьев,
Но эта река
Не зальет меня…
Ох ох ох
Ноша любви тяжела!
Безнадежный туманный
Занавес упал с небес,
Покрыл осенние горы,
Висит над моим сердцем...
Ох ох ох
Когда впервые
Я услышал твой голос,
Манящий меня,
Зов перелетных гусей
Устремляет душу в рай…
Ох ох ох
^^^ Написано рядом с водопадом
Отова на горе Хиэй:
Напрасно ветер хочет
Разогнать брызги.
Годы летят незаметно,
Но неизменный
Каскад льется со скалы…
---------------
Японский поэт и каллиграф Осикоти-но Мицунэ родился около 859 года. Один из ведущих художников первой половины X века, он входит в число 36 бессмертных поэтов Средневековья. С 894 года он занимал различные государственные посты, был губернатором провинций Кай, Идзуми и Авадзи, а после своего назначения на должность придворного администратора в Киото сопровождал императора Уду в его путешествии по реке Ои в 907 году, к храму Исияма в 916 г., и святилищу Касуга в 921 г. Является автором отечественной антологии «Мицунесю», активно участвовал в составлении антологии «Кокин вакасю» («Сборник старых и новых песен»), включены его стихи в стиле вака. в сборнике «Хякунин ишу» и во всех крупных поэтических антологиях. Умер около 925 г.
* Рисунок портрета Осикоти-но Мицунэ выполнен художником Кикути Ёсаем.
Источник
Поэты Японии Осикоти Мицунe Петстишия
Осикоти-но Мицунe (~859-~925)
Перевод: Красимир Георгиев
о о о
Продължава да пее славеят,
но песента му е все по-скръбна
под порива на вятъра,
макар че не само през тази пролет
се ронят вишневите съцветия…
о о о
^^^ Като слушах крясъка на мигриращите гъски, се замислих за заминалите в далечните земи на Коси…
Пролетта дойде
и гъските се връщат на север.
Моля ги да предадат поздрави
на приятеля ми
в далечния облачен край…
* Коси е японска провинция на територията на съвременния район Хокурику.
о о о
^^^ Въпрос към монах отшелник:
Ти, който отхвърли света
и отиде в безлюдните планини,
къде ще се подслониш?
Ако е в самотен манастир,
ще ти тежи ли пак тъгата?
о о о
^^^ Написано, когато Мунеока-но Оери видя, че в Коси вали сняг, и каза: „Мислите ми са като снежни преспи!“…
Ако вашите думи
приличат на снежни преспи,
как да им се доверя?
Та нали пролетното слънце
ще ги стопи без следа!
о о о
^^^ През лунната нощ любимата ме помоли да й откъсна цъфнала сливова клонка…
В тази ясна нощ
не мога да различа лунния блясък
от цветчетата върху клоните.
Само по дивния аромат
разпознавам сливовите съцветия…
о о о
^^^ Пиша за бързотечната пролет…
Щом пролетта
като натегнат лък
се надвеси над земята ни,
на мен ми се струва, че като стрели
прелитат дните и месеците…
о о о
^^^ Към приятеля, който ме е забравил:
Може би си обиден
и затова ме избягваш?
Отдалечи се бързо
като водорасли без корен,
носещи се по течението…
о о о
^^^ Никакъв човек се възхищава на глицинията до къщата ми…
Пред дома ми гроздове от глициния
се издигат като прииждащ прилив.
Той се опитва да си тръгне,
но уловен от вълната,
се връща отново…
о о о
^^^ При вида на листата, ронещи се от дърветата край езерото…
Щом задуха вятърът,
бистрата повърхност се покрива
с алени кленови листа.
Дори тези, които още не са паднали,
гледат с копнеж дълбините…
о о о
Всички планински пътеки
изчезнаха безследно под снега
и угасна надеждата в душата ми,
че никой ще намери пътя
до дома ми…
о о о
Какво да кажа за тези
мушици, летящи към пламъка,
щом и сърцето ми,
предало се на безнадеждната любов,
изгаря по същия начин…
о о о
Кой знае
колко дълги са есенните нощи?
Та нали е известно,
че колкото по-кратки са срещите им,
толкова по-привързани са влюбените…
о о о
Сред любовните тегоби
потънах в неспокоен сън,
но и в нощните бълнувания
пророческото сърце ми показа
същата позната картина…
о о о
^^^ На есенната поляна, където някога се срещахме с любимата…
Отново през есента
виждам съцветия на хаги
върху същите клонки.
И отново ме стяга сърцето –
нищо, нищо не е забравено!
* Хагите – тревисти растения от семейство бобови с лилави и розови цветчета, са най-често използвания в японската поезия метафоричен символ на есента.
о о о
^^^ Написах тези редове, след като императорът съчини песен по картината към храм Тейджино-ин, изобразяваща скитник, държащ за юздата кон под дърво с падащи листа, който се кани да пресече река…
Щом се спра, за да си почина,
ще се полюбувам на проливния дъжд
на листопада,
но тази река от дървесни листи
няма ли да ме залее…
о о о
Тежко е любовното бреме!
Безнадеждна мъглива завеса
се свлича от небесата,
покрива есенните планини
и надвисва над сърцето ми…
о о о
Още от деня,
когато за първи път чух гласа ти,
примамващ ме
като зов на прелетни гъски,
се стреми към небето душата ми…
о о о
^^^ Написано до водопада Отова на планината Хией:
Напразно вятърът се опитва
да разпръсне облака от пръски,
годините летят,
но непоклатимо и неизменно
каскадата се сипе от скалите…
---------------
Японският поет и калиграф Осикоти-но Мицуне е роден около 859 г. Един от водещите творци от първата половина на Х век, той е в групата на 36-те безсмъртни поети на Средновековието. От 894 г. заема различни държавни постове, губернатор е на провинциите Каи, Идзуми и Авадзи, а след установяването му като придворен администратор в Киото придружава император Уду при пътуванията му по р. Ои през 907 г., до храм Исияма през 916 г. и до светилището Касуга през 921 г. Автор е на домашната антология „Мицунесю“, активно участва в съставянето на антологията „Кокин вакасю“ („Събрани стари и нови песни“), негови стихове в стила вака са включени в сбирката „Хякунин иссю“ и във всички основни поетични антологии. Умира около 925 г.
* Рисунката с портрета на Осикоти-но Мицуне е на художника Кикути Йосай.