Поэты Японии Какиномото Хитомаро
Какиномото-но Хитомаро (~660-~709 г.)
„ПЕТСТИШИЯ“ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Ох ох ох
Волна белых облаков,
Как далекое море,
И я вижу, как плывет
Лодка луны средь
Полуночных звезд.
Ох ох ох
Возле гор Такацуну,
В Ивами, среди густых
Деревьев, ты видела,
Как я помахал тебе
На прощание?
Ох ох ох
Я иду среди склонов,
Где тихо шуршит бамбук...
Расставание
С любимой женой
Давит на сердце...
Ох ох ох
С моей черной лошадью
Мы мчались быстро
И обогнали место,
Где живет любимая.
Это отдаление,
Как летящее облака.
Ох ох ох
А люди, которые
Когда-то жили,
Страдали так же, как я,
Скорбили по любимой
Бессонными ночами?
Ох ох ох
Ах, неповторимое
Зрелище – это реки,
Впадающие в Псину
Бесконечно! И также
Бесконечно я
Любуюсь этим.
Ох ох ох
Когда вернулся домой,
Я увидел, что
На кровати из яшмы
В спальне подушка жены
Смотрит в другую сторону...
* Чтобы почтить его память, в те времена постель покойного на долгое время оставляли такой, какой она была при его жизни.
Ох ох ох
Когда осенняя луна
Увидела нас вместе,
То осветила небо.
Но моя любимая,
Восхищающаяся
Ею, удаляется...
Ох ох ох
Когда я почувствовал
Поток реки, который
Забрал у меня дитя,
То охватило горе,
Которого и не знал!
Ох ох ох
Когда грустно, у Оми
Над вечерним прибоем
Поднимается птица.
Сердце бьется для тебя
С горьким отчаянием!
* Тидори или чидори — собирательное название многих птиц, чаще всего японских куликов.
Ох ох ох
Дождусь ли, когда
Среди гор Камо
Нижние заменят верхних
С надеждой и любовью?
Никогда не знаешь!
* Пятикнижие Какиномото Хитомаро, написанное в провинции Ивами незадолго до его смерти. Изображение связано с тем, что в древности в горных пещерах хоронили выдающихся умерших.
Ох ох ох
В полях я вижу
Восходящее солнце,
Как же оно сияет.
А если оглянуться –
Луна уходит в горы...
Ох ох ох
На кратчайший миг, когда
Молодой олень бродит,
Могу ли я позабыть
О чувствах нежной
Милой девушки?
* В начале лета у оленей отпадают рога, а вскоре появляются новые. Общим для японской поэзии является сравнение с коротким временем между сменой валторн.
Ох ох ох
Ах, кленовые листья
Посреди осенних гор,
Хоть на миг не падайте
Мне в глаза, чтоб мог видеть
Снова домик любимой!
Ох ох ох
Красивый клен среди гор
С зеленой короной в осень!
Найди его! Где бродишь?
Я тщетно ищу его,
Хоть не знаю горных троп...
---------------
Поэт Какиномото Хитомаро один из величайших поэтов Японии, первый в списке 36 бессмертных поэтов Средневековья. Точных сведений о его жизни нет, по разным данным он родился между 660 и 662 годами и умер между 707 и 720 годами. Он и поэт Ямабэ-но Акахито являются основоположниками японской национальной поэзии, которых обычно называют «двумя гениями». Его отец, который был главным жрецом клана Какиномото, воспитал сына в духе патриотизма и честности. Какиномото Хитомаро служил придворным советником при дворе принца Хинамиси, а затем при дворе принца Такети, где его приняли в качестве придворного советника. Главный авторитет в области поэзии. Он мастер длинной песни, элегии, оды и пентаграммы. Он автор сотен произведений, до нас дошло 18 пространных песен, в том числе «Плач по любимому», «Плач по смерти придворной красавицы» и «Путешествие в страну Ивами», а также 67 пентаграмм. Он умер в провинции Ивами, где и провел последние годы своей жизни.
ИСТОЧНИК
Поэты Японии Какиномото Хитомаро
Какиномото-но Хитомаро (~660-~709 г.)
„ПЕТСТИШИЯ“ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Перевод: Красимир Георгиев
о о о
Надига се вълната на белите облаци
като далечно море сред небесните висини
и виждам
как се клатушка и плува
в гората от среднощни звезди лодката на луната.
о о о
Там в Ивами,
близо до планините Такацуну
сред гъстите дървета в далечината,
видя ли моята мила
как й махам с ръка за сбогом?
о о о
По пътеката, по която вървя
сред планинските склонове,
тихичко шумоли бамбук...
Но от раздялата със скъпата жена
как ми тежи на сърцето...
о о о
С моя черен кон
тъй бързо препускахме, че задминахме местата,
където живее любимата ми.
Като облаци в небето
се отдалечиха.
о о о
А хората,
които нявга са живели,
страдали ли са като мен,
тъгувайки за своята любима
през дългите безсънни нощи?
о о о
Ах, неповторима гледка
са реките, които се вливат в Псина
безкрайно!
Също така безкрайно
ще идвам, за да им се любувам.
о о о
Когато се прибрах вкъщи,
видях, че в спалнята
на леглото от яспис
възглавницата на жена ми
е обърната на другата страна...
* За да се почете паметта му, през онези дни леглото на покойника дълго време е оставяно във вида, в който е било приживе.
о о о
Когато есенната луна ни видя заедно,
тя озари небосвода над нас.
Но моята любима,
която й се възхищаваше,
година след година се отдалечава от мен…
о о о
Когато усетих главоломния бързей на реката,
който те отне от мен завинаги,
прекрасно дете,
обзе ме мъка, която
дотогава не познаваше душата ми!
о о о
В часа, когато тъгуваш
край морето на далечния Оми
и над вечерния прибой се издига птицата тидори,
сърцето ми пулсира към теб с горчиво отчаяние
и ме обзема копнеж по миналото!
* Тидори или чидори е събирателно име на много птици, най-често на японската блатна птица.
о о о
Ще дочакам ли кога сред планините на Камо
подножието ще замени върхарите
с надежда и любов?
Не се знае,
любима!
* Петстишие на Какиномото Хитомаро, написано в провинция Ивами малко преди смъртта му. Образът е свързан с факта, че в стари времена видни покойници са били заравяни в пещери в планините.
о о о
В нивите, обърнати към изток,
виждам, че блести
изгряващото слънце,
а погледна ли назад,
луната се отдалечава зад планините...
о о о
За този кратък като рогата миг,
когато младите елени обикалят полето,
за най-краткия миг –
мога ли да забравя
за чувствата на нежната мила девойка?
* В началото на лятото рогата на елените падат, а малко след това се появяват новите им рога. Обичайно за японската поезия е сравнението с краткото време между смяната на рогата.
о о о
Ах, падащи кленови листа
сред есенните планини,
поне за миг не падайте през очите ми,
за да мога да видя отново
дома на любимата!
о о о
Красив клен сред есенните планини
със зелена корона – намери го!
Къде продължаваш да се скиташ?
Напразно търся,
не познавам планинските пътеки..
---------------
Поетът Какиномото Хитомаро е един от най-великите поети на Япония, първи в списъка на 36-те безсмъртни поети на Средновековието. Няма точни сведения за живота му, според различни източници е роден между 660 и 662 г., а е починал между 707 и 720 г. Той и поетът Ямабе-но Акахито са основоположници на японската национална поезия, обикновено ги наричат „двамата гении“. Баща му, който е бил главен жрец при рода Какиномото, възпитава сина си в дух на родолюбие и честност. Какиномото Хитомаро служи като придворен съветник в двора на принц Хинамиси, а след това при принц Такети, където е приеман за главен авторитет в областта на поезията. Майстор е на дългата песен, елегията, одата и петстишието. Автор е на стотици творби, до нас са достигнали 18 пространни песни, между които „Плач за любимата“, „Плач за смъртта на придворната красавица“ и „Пътуване до страната Ивами“, и 67 петстишия. Умира в провинция Ивами, където прекарва последните години от живота си.