Поэты Японии Нуката Окими

Любовь Шикторова
Поэты Японии Нуката Окими 
Нуката-но Окими (~630-690 г.)
 
„ПЕТСТИШИЯ“ („ПЯТИСТИШИЯ”)

 Ох ох ох
К полночной луне
Подняла глаза,
Спросила ее:
«Любимый отправился
В дальний путь! Когда снова
Увижу его лицо?»

               * Пятикнижие было написано принцессой Нукатой во время ее поездки с императрицей Когёку к горячим минеральным источникам в провинции Ки.

 Ох ох ох
Я думаю о скромном
Приюте в столице Удзи
Прошлой ночью под крышей,
Покрытой травой
С золотых полей…

               * Под укрытием автор понимает временное место ночлега, обычно тростниковую хижину; столетия спустя аналог «временное убежище» приобрел и значение «этот мир». Удзи в данном случае – это место, где находится путевой дворец императора, а не место его постоянного проживания и административный центр. Во время путешествий император останавливался в этих путевых дворцах, которые временно назывались столицами. Удзи расположен недалеко от современного Киото.

 Ох ох ох
Пока я ждала друга,
Полная любви, и вдруг
Бамбуковая
Занавеска дернулась!
Там подул ветер...

      * Согласно японским поверьям, если дует ветер, пока вы думаете о любимом человеке, это означает, что ваш любимый любит вас и вернется к вам.

 Ох ох ох
В Нагитацу корабли
Были готовы. Пока
Мы ждали луну, пришел
Прилив. теперь мы можем
Отправиться в плавание!

               * В 661 году принцесса Нуката написала Пятикнижие в начале японской военной кампании по завоеванию корейского княжества Сираги.

 Ох ох ох
Любимый, ты бесстрашно
Прошел горные тропы
К долине Касуга. Но
Теперь тебя нет!
Сколько грустных дней
Живу без тебя...

 Ох ох ох
Ты спряталась навсегда,
Гора Мива? Когда-то
У облаков было сердце,
Они не скроют тебя
От любящего взгляда!

               * Мива, Мива-яма или Омива — гора недалеко от японского города Сакураи в северной части префектуры Нара. Японцы почитают гору как священную.

 Ох ох ох
Я иду сквозь лаванду
По фиолетовому
Ковру, прохожу через
Запретные поля.
Охрана заметила
Твой взмах рукава.

               *Строфа построена на аллегории, намеке на их тайную любовь, после чего окружающая свита замечает связь Нукаты с будущим императором Тему. Запретные поля (симену) — территории с рисовыми полями, окруженные священными веревками и на которые запрещено наступать посторонним; в данном случае изображение является аллегорией чужого имущества. Взмах рукава – постоянный образ в японских народных песнях, признак любви при прощаниях и расставаниях.

 Ох ох ох
Тоскует ли о прошлом
Птица, глядя на зелень
Юдзурухи, где цветут
Цветы и с грустным
Криком улетит!

               * Это слова принца Юге, сына императора Тему, обращенные к Нукате по прибытии ее во дворец. Юдзуруха — вечнозеленое растение с длинными мелкими листьями и желтоватыми цветками. Аллегорически название цветов начинается на ту же букву, что и имя принца.

Ох ох ох
Что за птица тоскует
О прошлом? Это
Бедная кукушечка!
Она плачет так же, как
Я страдаю о прошлом…

               * Это последняя сохранившаяся работа принцессы Нукаты. Предполагается, что она написала его в 50-летнем возрасте.

---------------
 
Нуката-но Окими, известная как принцесса Нукада или принцесса Нуката, одна из легендарных знаменитых поэтесс Японии периода Асука (538-710), родилась около 630 года. Она была дочерью принца Кагами и, согласно легенде, младшей сестрой поэтессы Кагами-но Окими, она была придворной в свите императрицы Когёку (годы правления с 655 по 661), прославившейся своими военными походами против Кореи. Она вышла замуж за принца Оама, который затем стал императором Тэму, а их дочь принцесса Тоти стала женой императора Кобуна. Три ее длинных стихотворения и 10 строф вошли в антологию древней японской поэзии Маниосю («Сборник мириад лепестков»), составленную в VIII веке. Она умерла в 690 году.

источник
Поэты Японии Нуката Окими
 
„ПЕТСТИШИЯ“ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Нуката-но Окими (~630-690 г.)

Перевод: Красимир Георгиев

               о о о
Към среднощната луна
вдигнах поглед и я попитах:
„Моят любим
тръгна на дълъг път!
О, кога ще видя лицето му отново?“

               * Петстишието е написано от принцеса Нуката по време на пътуването й с императрица Когиоку към горещите минерални извори в провинция Ки.

               о о о
И си мисля за скромния подслон
в столицата Уджи,
за изминалите нощи
под покрива, покрит с билки,
окосени от златните полета…

               * Под подслон авторката разбира временно място за нощуване, обикновено тръстикова колиба; векове по-късно аналогът „временно убежище“ добива и значението „този свят“. Уджи в случая е място, в което има дворец на императора, а не място за постоянното му пребиваване и административен център. По време на пътуванията на императора той отсяда в тези попътни дворци, които временно се наричат столици. Уджи се намира близо до днешен Киото.

               о о о
Докато чаках приятеля си,
изпълнена с любов,
изведнъж на входа на дома ми
трепна бамбуковата завеса!
Вятър е духнал…

               * Според японските поверия, ако по времето, когато мислите за любимия човек, задуха вятър, това означава, че любимият ви обича и ще се върне при вас.

               о о о
В Нагитацу когато
корабите бяха готови,
докато чакахме луната,
настъпи приливът…
Ето, сега вече можем да отплаваме!

               * През 661 г. принцеса Нуката пише петстишието в началото на японския военен поход за завладяването на корейското княжество Сираги.

               о о о
Ти, любими, винаги
си преминавал безстрашно планинските пътеки
към долината Касуга,
но сега те няма!
Колко тъжни дни живея без теб...               

               о о о
Планина Мива,
нима си прикрита завинаги?
О, някога в това небе
облаците имаха сърце –
нямаше да те скрият от погледа ми!

               * Мива, Мива-яма или Омива е планина до японския град Сакурай в северната част на префектура Нара. Японците почитат планината като свещена.

               о о о
Вървя през нежната лавандула
на виолетовия килим,
минавам през забранените полета.
Пазачите навярно са забелязали,
че развяваш ръкава си?

               * Петстишието е изградено върху алегорията, намека за тайната им любов, след което обкръжаващата свита забелязва връзката между Нуката и бъдещия император Тему. Забранените полета (шимену) са територии с оризища, обградени със свещени въжета и забрана за стъпване върху тях на непознати; в случая образът е алегория за собственост на някой друг. Размахването на ръкав е постоянен образ в японските народни песни, любовен знак при прощални поздрави и раздяла.

               о о о
Нима птицата, копнееща за миналото,
ще гледа вечната зеленина на юзуруха
над кладенеца,
край който цъфтят цветя,
и с тъжен крясък ще отлети!

               * Думите са на принц Юге, сина на император Тему, отправени към Нуката при пристигането й в двореца. Юзуруха е вечнозелено растение с дълги малки листенца и жълтеникави цветчета. Алегорично името на цветята започва със същата буква, с която е името на принца.

               о о о
Коя е птицата, която копнее за миналото?
Това е горката кукувица!
Боя се, че тя плаче
точно както аз страдам,
тъгувайки за отминалото…

               * Това е последната от достигналите до нас творби на принцеса Нуката. Предполага се, че я е писала на 50-годишна възраст.


---------------
Нуката-но Окими, известна като принцеса Нукада или принцеса Нуката – една от легендарните знаменити поетеси на Япония от периода Асука (538-710 г.), е родена около 630 г. Като дъщеря на принц Кагами и според легендите по-малка сестра на поета Кагами-но Окими тя е била придворна в свитата на императрица Когиоку (управлявала от 655 до 661 г.), известна с военните си походи срещу Корея. Омъжва се за принц Оама, който след това става император Тему, а дъщеря им принцеса Точи става съпруга на император Кобун. Три нейни дълги стихотворения и 10 петстишия са включени в антологията на древната японска поезия „Маниошу“ („Колекция от безброй листенца“), съставена през 8-и век. Умира през 690г.