Автор: Генка Богданова
Любов е мълчаливо да обичаш.
От своите мечти да се отричаш.
Да греят сълзи радостни в очите,
щом сбъднеш на любимия мечтите.
И даже след раздяла неизбежна,
да любиш всеотдайно, нежно,
Заключила тъгата си в сърцето,
да му дариш земята и небето.
Да му дадеш на своя дух крилата,
дори безкрила да си ти самата.
Да станеш негова надежда в нужда
дори когато вече си му чужда.
Душата ти да може да го чака.
Да шепнеш с обич името му в мрака.
Да вярваш, че вратата ще отвори,
с любов на любовта ще отговори.
Не пламенно и не със дива страст –
така да ви обичат пожелавам аз!
Такава всеотдайна обич ви желая!
Тъй ще обичам и самата аз до края!