автор:©Йорданка Радева
В този дом е някак тихо.
Бледнеят стените
със застинало време между тях.
Часовникът мълчи,
сякаш е странник нависоко,
травмиран от безмълвие.
Само снимките на близки
ме връщат някъде назад,
където съм била щастлива.
Сега тук е пусто.
В стаите прозрачна тишина.
И думите ми са тъжни птици,
неприютени... останали без дом.
Отекват глухо стъпките нечути,
а болката расте неспирно,
макар да зная че НИКОГА
отдавна живее в мен.