Болгарский
Природа и Люди
ОВЪГЛЕНИЯТ ДЪБ
Дъбът бе многовековен.
Когато османците
завладяват страната,
той е самотна фиданка
сред обширна
тревиста поляна.
Расте сред човешки неволи,
но се извисява,
разстила нашироко
натежали
от жълъди клони.
Столетия около него
се събират и молят
българи от близките
планински махали и селца.
На поляната празнуват,
под сянката му извършват
християно-богомилските си
стародавни обреди.
За непокорните хора
той се превръща
в духовна опора -
символ на мощ
и непобедимост.
Така векове се изнизват...
Тази година през март
се изви небивала буря.
Вятърът размята
заплетените в клоните
жици на електропровода.
Късо съединение... -
захвърчаха искри,
пламна огън
и дъбът за мигове
се овъгли.
На почернелия ствол
останаха само два клона -
две молещи се ръце
безнадежно протегнати
към небето...
Ана Величкова