Автор: Генка Богданова
Родила съм се във безбожно време,
до ангел в мен и сатаната дреме.
Задачата им - непосилно бреме,
все спорят кой душата ми ще вземе.
Но аз за спора им съвсем нехая.
На мене ми е все едно да зная,
дали във ада чер или пък в рая,
ще ида щом за мен настъпи края.
На мен ми стига само мисълта,
че щедро бях дарена с участта,
животът ми на този светъл свят
да бъде с толкова любов богат!
Аз бях щастлива тука да узная
на нашата любов взаимна рая!
А замина ли на Онзи, вечен свят,
и срещна вместо ангел дявола рогат
от щастието земно озарена,
дори да трябва в огнена геена
душата ми нетленна да пламти,
не плачи за мен, недей да жалиш ти!
В една искрица аз ще се превърна,
ще те открия, пак ще те прегърна!
На този свят бях с тебе тъй щастлива,
че в отвъдното бъда вечно жива!