Письмо

Устинова Ирина Владимировна
Сашка, слышишь
Стон земли родимой?
Звон стоит,
Что заглушает уши.
Слышишь, Сашка,
Знаю, точно слышишь,
Как кричат
Истерзанные души.
Пусть свеча окопная
Мерцает,
Освещая теплым светом
Лица,
Знаешь, Сашка,
Это ненадолго,
Знаешь, Сашка,
Это прекратится.