ПЕТСТИШИЯ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Мокити Сайто (1882-1953 г.)
Поэты Японии
Перевод: Красимир Георгиев
Мокити Сайто
ПЕТСТИШИЯ
о о о
Сред снежната земя
слушам тишината,
спомняйки си за цикадите и щурците,
изоставили песента си
и потънали в зимен сън…
о о о
Под планината в тревата
крещи фазан.
Под планината в тревата
горещ лечебен извор.
Под планината в тревата тъгувам…
о о о
Котката докосна ръката ми
с мекия си розов език
и с това
сякаш за първи път усетих
тъжната красота на битието…
о о о
Съзерцавам очарован
искрящия блясък на снеговете
в сребристите далнини,
но не знам за какво копнее
неспокойното ми сърце…
о о о
Димът извива над огъня
струйката си към небето
и бърза да се стопи.
Така и аз безследно
тихичко ще напусна света…
о о о
Някъде там, под облаците,
където пътят криволичи,
ясно виждам в далечината
есенните краски
по гористите склонове на Акаги…
* Акаги – спящ вулкан с височина 1828 м в префектура Гума на японския о. Хонсю, на 110 км североизточно от Токио.
о о о
Докъдето достига погледът –
само жълти рози ямабуки,
не се виждат
снежнобелите цветчета на магнолията,
притаили се в планинската долина…
* Ямабуки – японски диви жълти рози.
о о о
Там, на Изток,
над планините пламенее
пурпурно сияние –
зората е запалила небето…
Зората е запалила небето!
о о о
Ударих я – светулката,
която пърхаше над пътя
и пулсираше в тъмнината.
Зелената светлина изгасна.
Пътят ми е тъмен и безнадежден…
о о о
Под лъчите на слънцето
в необятните поля се белее
виещата се лента на пътя –
как да не си спомняме за този път,
който накратко наричаме „живот“!
о о о
В кленовата горичка,
където попаднах случайно,
между опадалите листа,
прикрито от гнили вейки,
тихичко ромони поточе…
о о о
Сякаш цяла нощ
до възглавницата ми
с тяхната си песен
възторжено стенат жаби –
средата на пролетта е…
о о о
Там от небесата,
прегърнати от нощната тишина,
невидимо в здрача
едва доловимо се рони
ясен пролетен дъжд…
о о о
Под жаркото слънце
сред тревистия буренак
тъжно-тъжно
над зелената ливада се носи
самотният зов на жаба…
о о о
Цветята надигат главички,
оглеждат се над тревите
и зашумоляват
сред обраслата градина,
разтревожени от майския дъжд…
о о о
Така отминава денят!
Небето е облачно.
От фенера край къщата
пада червеникав проблясък
в прозореца на малката ми стая…
о о о
Докато събирам раковини,
разхождайки се край морето,
оживяват пред мен
в перлени отблясъци
тъжни отражения от миналото…
о о о
Безнадеждна мъгла
пълзи по склоновете
и не се разсейва целия ден.
Бледнеят и вяхнат
ливадните звънчета…
о о о
„Скоро ще се стъмни,
ето я, идва вечерта!“ –
с този ромон дъждът
тревожи мъртвите листа
в голата дъбова горичка…
о о о
Приливът приижда,
сякаш иска да наводни леглото ми –
цяла нощ
с глас на самотен щурец
отеква плясъкът на вълните…
о о о
Вихрушката на всемогъщата съдба,
непознаваща пощада,
развихря дните ми.
Срещам я без съжаление
и без закъсняла горест…
о о о
За любовните мъки
в един далечен свят
своята тъжна история
нощ след нощ разказва. Нощ след нощ
крещи самотен щурец…
о о о
В мразовитата нощ
призори се събудих
и открехнах вратата.
Зад бамбуковата горичка –
лунен блик с цинобърен проблясък…
о о о
Оглеждам се сред долината,
където алените кленове
като море шумят.
В есенното небе над планините
се дочува тревожен ропот…
о о о
Неочаквано тази сутрин
планинският вятър донесе
уханието на див пипер.
От пикантния аромат
в душата ми е тъй сладко, тъй болно!
---------------
Японският поет, писател, литературен критик и психиатър Мокити Сайто (рождено име Мокити Мория) е роден на 14 май 1882 г. в с. Канакаме, окръг Минамимураяма (сега гр. Каминояма), префектура Ямагата. От 1905 до 1910 г. учи в специалността психиатрия при медицинския факултет на Токийския императорски университет. Като ученик на Ито Сатио се присъединява към поетичния кръг към сп. „Асиби“. След дипломирането работи в различни психиатрични болници и лечебници. От 1917 г. е професор в медицинския колеж в гр. Нагазаки. След 1921 г. специализира психиатрия във Виена и Мюнхен. През 1924 г. защитава степента доктор по медицина при Токийския университет. Паралелно с медицинските си занятия от 1926 г. е редактор на сп. „Арараги“. Написал е близо 17 000 петстишия в жанра танка, над 70 статии в областта на психиатрията и много есета и критически обзори. Автор е на стихосбирките „Пурпурен блясък“ (1913 г.), „Неполиран яспис“, „Бели цветчета на праскова“, „Лилава зора“, „Бели планини“, „Лунен блясък“, „Дълго пътуване“ (1947 г.) и мн.др., както и на събрани съчинения в 56 тома (1952 г.). Носител е на награда на Японската академия на науките (1940 г.), на литературната награда „Емиури“ (1950 г.), на орден „Култура“ (1951 г.), получава званието „Заслужил деятел на културата“ (1952 г.). Считат го за един от най-значимите японски поети на ХХ век. Умира на 25 февруари 1953 г. в Токио.