Строфа

Владимиръ Стрекаловский
Так не прикрыта,
Так заметна
Порой неискренность в словах!
Живёт строфа...,
Живёт бездетно...,
Беззвучно вянет как трава....
И как ни пудри и ни крась,
Сгниёт,
В стихе не уместясь.